Лирика, драми, поеми ... "Преводът на поезия е сложно, високоотговорно, изискващо и талант, и ерудиция изкуство, което изпълнява важни функции в живота на всяка нация. Той едновременно е и просветителство, и средство за естетическо възпитание, и акт на гражданско съпричастие, и творчество в собствения смисъл на думата, и фактор, ускоряващ развитието на стиха на възприемащата литература. Преводаческото дело на Гео Милев блестящо съчетава всички тези функции и това го прави едно от най-забележителните явления в българската култура на XX век."Петър Велчев ... |
|
|
Надежда Радулова е родена през 1975 г. Завършва Българска и Английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща и The Open University, Лондон. Академичните и интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/род/овите изследвания (Gender studies). Понастоящем е докторантка към Катедра по теория на литературата към СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е редакторка в месечното списание за пол, език и култура „Алтера”. Първата и стихосбирка „Онемяло име” излиза през 1997 г. с конкурс на “ ... |
|
|
"На края на града, където свършват къщите, е манастирът. На края на света, където свършват думите, е словото." ... |
|
|
Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви. Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на ... |
|
|
Всяка книга на Екатерина Йосифова е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните "краткописи" – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. Екатерина Петрова Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в гр. Кюстендил. Завършила е руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Поетеса. Работила е като учителка, журналистка, ... |
|
|
“Картички” е необичайна книга. В нея можете да прочетете стихотворенията, да залепите картичките-стикери към тях, да попътувате по света. Защото това е няколкогодишен проект на авторката, родил се от една изпратена до нея пощенска картичка от Лисабон, по която написва първото стихотворение. След това други картички от различни градове, от други приятели и още стихотворения. Във време, когато почти никой не праща картички, тази книга ни припомня естествеността в отношението към света и към хората около нас. ... |
|
|
"Й: странно заглавие, заявяващо едновременно принадлежност и дистанция, към и от, притежание и загуба: женственост. Не беше отдавна, когато младите стихотворения на Йорданка Белева очароваха с новост и жизненост. Промяната не е неочаквана, появиха се междувременно хубавите разкази на Дана, белязани от зрялост. Неочакваното за мене в "Й" е другото име на зрелостта Й.: тъга. Тъга-тишина, която не е болка, но и не я лекува, тъмна южна широка река, където Й може да се остави да бъде замайващо люляна, но и да плува. И срещу течението. Уверено." Екатерина Йосифова Йорданка Белева е родена през 1977 г. в ... |
|
|
Избрани стихотворения, мисли и есета. ... "Поет и драматург, публицист, преводач и философ, Лучиан Блага (1895 - 1961), наричан още "бащата на модерната румънска лирика", е сред значимите, макар и по-малко известни европейски поети от ХХ век. Но неговата оригинална, силна поезия е съизмерима с лиричните опуси на прочутите му съименници: Еудженио Монтале, Умберто Саба, Езра Паунд, Пол Елюар, Готфрид Бен, Хуан Рамон Хименес. В стиховете на Лучиан Блага откриваме и една осъзната връзка с Битието като единство на Земното и Духовното, на Земя и Небе, на пръст и съзнание. Осмислянето на материята, очовечаването ... |
|
|
Книгата е образец на човешкия диалог с безкрайността на Вселената. Сигналите на любовта, красотата и резонанса с всичко тук и всичко там преминават през силния огън на сърцето и разума ѝ. Те е "ловец на надежди" и пазач на земните устои за сила и воля да бъде тук. И сега. Тя е новият живот, който ражда безброй вселени, и ги кара да треперят в съзвучие със земното щастие. В тази книга се изявява и тъгуващият "аз" на поета. Това са приливни вълни, чрез които Духът е укротен о брега на човешката същност. За да се върне отново в безкрая от радостни чувства и идеи, които носят отпечатъка Му. Днес. И ... |
|
|
Федя Филкова (родена през 1950 г.) е поетеса, авторка на седем стихосбирки - "Цветя с очите на жени", "Нежен въздух", "Рисунки в мрака", "Крехко разпятие", "Моята твоя любов", "Второ сърце" и "Нищо тъмно", и сборникът с разкази - "Третата жена". Преводачка на повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията ѝ са издадени в книги на турски и испански, а през 2013 г. на немски език излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения ("Nachtgras", Drava Verlag). След демократичните промени в България през 1989 ... |
|
|
Разговорите с Екатерина Йосифова, водени от Николай Трайков между 2009 и 2013 г., тематизират поезията и живеенето от 50-те години на XX век насетне. Тяхното голямо достойнство е в свободния творчески подход към т.нар. "анкетен метод" и постигнатата атмосфера на реално общуване с една от най-значимите български поетеси. Читателите стават съпричастни на истински творчески диалог, прорязан от дълбинни споделяния за писането и съществуването. Диалог, в който въпросите и отговорите често се трансформират в прозорливи тълкувания и самотълкувания. ... |
|
|
"Ако щете вярвайте, тези стихове ме раздърпаха и гласът ми се разтрепера, докато ги четях на глас. Новата книга на Анатоанета Николова е като нея – чудесна, нежна, естествено захласната, пробождаща със сърдечната си чистота и читавост. Тук всичко е пронизано от светла тъга, лилава споделеност, добросъвестна доброта, почтена недоисказаност, наивност на дете, приказност, изящен рисунък и още по-изящно лирическо поведение. Това е някаква носталгия по бягствата от себе с, и по завръщането у себе си, градска меланхоличност, която не е за всяка личност. Антоанета Николова в стиховете си е ту същество от съществен вид, ту ... |
