Този първи роман, макар и неопитен, макар и плод на един все още търсещ себе си автор, в никакъв случай не е лишен от качества. Представлява поредица от трийсет и седем истории, но текстът е монолитен, а разделянето на двайсет и две глави е извършено от френското издателство. В него личат множество литературни влияния. Зловещата история за перипетиите на главния герой Тюлип, случайно попаднал в подземния лабиринт на едно гробище, съдържаща фантастичен елемент и безмилостна критика на френското общество между двете световни войни, напомня за разказите на Едгар По, "Нос" на Николай Гогол, "Приключенията на ... |
|
Книга от поредицата "Вещерът" на издателство "Сиела". ... Първият роман на Анджей Сапковски! Цири, Детето на изненадата, е изчезнала. Мнозина я търсят, защото тя е наследница на трона на Цинтра - ключ към Севера. Някои вярват, че е намерила смъртта си при войната с Нилфгард, други - че е пленница на императора. Малцина знаят, че Цири се намира под закрилата на вещера Гералт. Двамата са предопределени един за друг, но времето им заедно може би върви към своя край. Тъмни сили протягат пипалата си, за да установят своя контрол над детето, чието бъдеще продължава да е обвито в мистерия. Отговорът на ... |
|
Пет новели, съпътстващи фентъзи поредицата Стъкленият трон. ... С едно завъртане на острието се ражда легенда. Селена Сардотиен е най-опасният асасин в кралството. И въпреки че работи за Гилдията на асасините и коварния Аробин Химел, тя не се прекланя пред никого и вярва единствено на другаря си по оръжие Сам. Но когато мисиите, възложени ѝ от Аробин, я отвеждат до далечни острови и смъртоносни пустини, Селена поставя под въпрос както желанията му, така и собствената си лоялност. Ако иска да се спаси от хватката на господаря на асасините, младата жена ще трябва да разчита единствено на собствената си хитрост и на ... |
|
През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: "Господа, нека след три дни отново се съберем тук - надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без ... |