Как ни спасяват природните закони събира стихове, писани през последните единадесет години, в които става дума и за чудото на науката, и за вглеждането в миналото, но и за куража да се продължи напред. Стихотворения, които разказват истории колко е трудно понякога да се пази равновесие. Но и ни разказват за хората, които продължават да пазят равновесие и да крепят света."Тази книга не търси ефектни изрази, защото е силна, не пищи за внимание, защото е дълбока, не се прави на авангардна, защото времето не я интересува. Това, което ни поднася, е вглеждане, емпатия, тишина. Припомня ни важното. Погрижва се за невидимите. ... |
|
Шокираща новина застига криминален клуб Четвъртък. Стар приятел от антикварния бизнес е убит и заедно с живота му е отнет опасен пакет. Елизабет, Джойс, Рон и Ибрахим са готови за действие и започват ново разследване, което ги сблъсква с фалшификатори на произведения на изкуството, търговци на наркотици и интернет измамници. Броят на труповете расте, пакетът все още е в неизвестност, а неприятностите ги следват плътно по петите. Възможно ли е късметът им да се е изчерпал точно сега? И кой е последният дявол, който трябва да умре? Отговорите се крият в четвъртата книга от превърналата се в световен феномен поредица ... |
|
"Едно знаменито стихотворение на Владимир Левчев със стиха над него като заглавие Кой сънува моя живот стана емблема на неговото поколение от 80-те години на миналия век. Образите от този стих пораждат цяла семантична полоса не само в по-сетнешната поезия на Владимир Левчев, но и в творчеството на литературните му приятели. [...] И новата стихосбирка има в заглавието си тази преголяма - и литературна, и философска тема, ето: География на съня. Не трябва да мислим обаче поезията на Владимир Левчев като подвластна единствено на тази вечна, красива, но и тук често плашещо-тревожна проблематика. [...] В призрачния ... |
|
"В тази морска книга всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се. През нея прозират неизвестното, необясненото, съществуващо независимо от всекидневието, способно да променя, да възвисява, без да участва, дори и без да се намесва. Книгата създава друга реалност, която е допълнение на природата, и в същото време е самата природа. Владислав Христов притежава високоразвита поетична наблюдателност, откритията му са ненатрапчиви, но категорични и имат способността да дават парадоксален смисъл на човешкия живот." Палми Ранчев Владислав Христов е роден през 1976 година в град Шумен. От 2018 година ... |
|
Един мъж, напуснал окончателно семейството си, започва да пише писмо до своя първи и единствен син, след като жената, с която живее в момента, губи преждевременно детето им. Провокативен в посланията си, чувствен в езика си, богат на теми и идеи, разказът на бащата ще прерасне в разголваща изповед: за историята на предците му, за няколкото му семейства и отношенията с брат му, както и за вездесъщата, но недопустима жена в живота му. Ще се превърне ли това писмо в последен шанс той да почувства онова, което винаги се е смятал неспособен да изпитва: загубата, липсата, болката? Болката, която винаги идва по-късно... Болката ... |
|
Кое ястие бихте искали да вкусите отново поне още веднъж? В една странична уличка на Киото се е скътало много специално ресторантче. Негови стопани са Коиши Камогава и баща ѝ Нагаре. Ресторант Камогава предлага изключителни ястия. Но не те са причината клиентите да искат да го посетят... Коиши и Нагаре са детективи на храна. Те провеждат находчиви разследвания, чрез които успяват да пресъздадат абсолютно точно вкуса на ястието от най-скъпите спомени на човека, който ги е потърсил за помощ. Ястие, което държи ключа към забравеното минало и бъдещото щастие на човека."Читателите ще погълнат жадно всяка лъжичка от ... |
|
С шепот се троши плътта. Всичко в живота на Айла сочи към разруха - лъжи, наркотици, забравени нощи. Докато една сутрин не се събужда полумъртва, в болница - тялото ѝ е съсипано, паметта ѝ разкъсана - и не си спомня коя е Селен, сестрата, за която всички твърдят, че съществува. Следите я водят към най-мрачните кътчета на Солун: изоставена водна кула, мотел, пълен с гангстери, и блатото, където всичко гние. Но колкото по-дълбоко копае, толкова повече собственото ѝ съзнание се разпада. Ако не открие истината навреме, няма просто да изгуби сестра си. Ще изгуби себе си. Канина Крисалис е авторка, ... |
|
"Музеят на моето време е урок по микроистория. През личния разказ за едно семейство, преминаващ през четири поколения и две смени на политическата система, през лични загуби и обществени сътресения, през безцветието и странните колоритни личности, които поддържаха живота жив. Книга свидетелство на цялото ми поколение." Яна Букова "Музей ли? Не, тук няма нищо застинало като в музейна експозиция. Слава Янакиева определя книгата си като фрагменти - жанрова хибридност, разположена между художествената прозата, есето, мемоарната публицистика и... киното, само че режисирано с думи. Разказваш себе си, ... |
|
Съставител: Роси Михова. ... Роси Михова е съставител на книгата Трима насаме. Задочни разговори с Макс Фриш и автор на интервюта, включени в книгата. Тя е журналист на свободна практика и автор на материали, отразяващи културни събития във Виена. От 2017 г. води поредица интервюта с известни българи, базирани върху книгата Въпросник на Макс Фриш. Като част от своите Дневници (1966 - 1971) швейцарският белетрист и драматург Макс Фриш публикува своя Въпросник, в който педантично формулира стотици провокативни въпроси. На тях отговарят с храбра честност изявени наши съвременници. Тези задочни разговори се случват неизменно ... |
|
Откакто се помни, Сибил ван Антверп пише писма и понякога имейли на своите близки, на приятелите и съседите си, на любими писатели и напълно непознати хора, за да осмисли живота и мястото си в него. Малко по малко пред нас като вълшебен пъзел изниква нелеката съдба на тази жена, която накрая имаме чувството, че сме познавали винаги. Пригответе се да се посмеете, да поплачете и да се замислите над важните неща по пътя ни – както става винаги благодарение на голямата литература. Тази книга е като нежна прегръдка, като свеж повей в зноен ден, като добра дума за онези, които се нуждаят от подкрепа. Изпълнен с мъдростта, ... |
|
"И тогава разбрах, че човешката душа е всесилна; че вътре в човека се е вселил Бог, целият Бог, и не е нужно да тичаме накрай света да Го гоним; само трябва да се сведем, да се вслушаме в сърцето си." Никос Казандзакис "Никос Казандзакис е забележителен творец, чиято работа е белязана от вечния конфликт между плът и дух и от дълбока философска и духовна амбиция." Kirkus Review ... |
|
„Хората сме като тревата – не порастваме с дърпане“, мисли си една от героините в тези разкази, когато открива, че нещата не се учат с казване, а с живеене. Затова и тези разкази не проповядват и не съдят. Те водят душата по тайни пътеки, с тиха и стопляща човечност разкриват светове и провокират въпроси. В тези разкази човек може да чете списъци с цифри и да вижда богиня. Може да стои на едно място и пред него да се извърви целият живот. Може да открие красота и спасение в дизайна на един търмък. Защото красотата идва от желанието да се направи нещо по-добро от минимално достатъчното. Или както пише Веселина Седларска: „ ... |