Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
Да срежеш камъка е разказ за една любов, продължила цял живот, за предателството и изкуплението, за човешкото малодушие и силата на духа, за изгнаничеството и дългото завръщане у дома. В мисионерска болница в Адис Абеба при трагични обстоятелства се раждат Марион и Шива, две момчета, близнаци със сраснати глави. Майка им е монахиня от Индия, а баща им - хирург англичанин, и момченцата остават сираци още в първите часове от живота си. Отдадеността и мъжеството на лекарите, които ги разделят веднага след раждането, предопределят съдбата им. Марион и Шива ще свържат живота си с медицината, но всеки ще поеме по свой път. ... |
|
|
Стив Уилър се наслаждава на пенсионерския живот. Да, понякога се случва да поеме случай, но предпочита спокойното ежедневие - сбирките в кръчмата, разходката до любимата пейка и компанията на котарака Бедствие, който го чака у дома. За него дните на приключения са минало. Адреналинът вече е работа за снаха му Ейми. Ейми Уилър е убедена, че адреналинът подхранва душата. Работата като частен охранител ѝ осигурява опасности всеки ден - дори на райския частен остров, където в момента пази бестселър авторката Роузи Д'Антонио. И когато в рая се появява труп и чанта с пари, Ейми търси помощ от единствения човек, на ... |
|
|
"Едно знаменито стихотворение на Владимир Левчев със стиха над него като заглавие Кой сънува моя живот стана емблема на неговото поколение от 80-те години на миналия век. Образите от този стих пораждат цяла семантична полоса не само в по-сетнешната поезия на Владимир Левчев, но и в творчеството на литературните му приятели. [...] И новата стихосбирка има в заглавието си тази преголяма - и литературна, и философска тема, ето: География на съня. Не трябва да мислим обаче поезията на Владимир Левчев като подвластна единствено на тази вечна, красива, но и тук често плашещо-тревожна проблематика. [...] В призрачния ... |
|
|
"В тази морска книга всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се. През нея прозират неизвестното, необясненото, съществуващо независимо от всекидневието, способно да променя, да възвисява, без да участва, дори и без да се намесва. Книгата създава друга реалност, която е допълнение на природата, и в същото време е самата природа. Владислав Христов притежава високоразвита поетична наблюдателност, откритията му са ненатрапчиви, но категорични и имат способността да дават парадоксален смисъл на човешкия живот." Палми Ранчев Владислав Христов е роден през 1976 година в град Шумен. От 2018 година ... |
|
|
Един мъж, напуснал окончателно семейството си, започва да пише писмо до своя първи и единствен син, след като жената, с която живее в момента, губи преждевременно детето им. Провокативен в посланията си, чувствен в езика си, богат на теми и идеи, разказът на бащата ще прерасне в разголваща изповед: за историята на предците му, за няколкото му семейства и отношенията с брат му, както и за вездесъщата, но недопустима жена в живота му. Ще се превърне ли това писмо в последен шанс той да почувства онова, което винаги се е смятал неспособен да изпитва: загубата, липсата, болката? Болката, която винаги идва по-късно... Болката ... |
|
|
Кое ястие бихте искали да вкусите отново поне още веднъж? В една странична уличка на Киото се е скътало много специално ресторантче. Негови стопани са Коиши Камогава и баща ѝ Нагаре. Ресторант Камогава предлага изключителни ястия. Но не те сa причината клиентите да искат да го посетят... Коиши и Нагаре са детективи на храна. Те провеждат находчиви разследвания, чрез които успяват да пресъздадат абсолютно точно вкуса на ястието от най-скъпите спомени на човека, който ги е потърсил за помощ. Ястие, което държи ключа към забравеното минало и бъдещото щастие на човека."Читателите ще погълнат жадно всяка лъжичка от ... |
|
|
С шепот се троши плътта. Всичко в живота на Айла сочи към разруха - лъжи, наркотици, забравени нощи. Докато една сутрин не се събужда полумъртва, в болница - тялото ѝ е съсипано, паметта ѝ разкъсана - и не си спомня коя е Селен, сестрата, за която всички твърдят, че съществува. Следите я водят към най-мрачните кътчета на Солун: изоставена водна кула, мотел, пълен с гангстери, и блатото, където всичко гние. Но колкото по-дълбоко копае, толкова повече собственото ѝ съзнание се разпада. Ако не открие истината навреме, няма просто да изгуби сестра си. Ще изгуби себе си. Канина Крисалис е авторка, ... |
|
|
"Музеят на моето време е урок по микроистория. През личния разказ за едно семейство, преминаващ през четири поколения и две смени на политическата система, през лични загуби и обществени сътресения, през безцветието и странните колоритни личности, които поддържаха живота жив. Книга свидетелство на цялото ми поколение." Яна Букова "Музей ли? Не, тук няма нищо застинало като в музейна експозиция. Слава Янакиева определя книгата си като фрагменти - жанрова хибридност, разположена между художествената прозата, есето, мемоарната публицистика и... киното, само че режисирано с думи. Разказваш себе си, ... |
|
|
Съставител: Роси Михова. ... Роси Михова е съставител на книгата Трима насаме. Задочни разговори с Макс Фриш и автор на интервюта, включени в книгата. Тя е журналист на свободна практика и автор на материали, отразяващи културни събития във Виена. От 2017 г. води поредица интервюта с известни българи, базирани върху книгата Въпросник на Макс Фриш. Като част от своите Дневници (1966 - 1971) швейцарският белетрист и драматург Макс Фриш публикува своя Въпросник, в който педантично формулира стотици провокативни въпроси. На тях отговарят с храбра честност изявени наши съвременници. Тези задочни разговори се случват неизменно ... |
|
|
Откакто се помни, Сибил ван Антверп пише писма и понякога имейли на своите близки, на приятелите и съседите си, на любими писатели и напълно непознати хора, за да осмисли живота и мястото си в него. Малко по малко пред нас като вълшебен пъзел изниква нелеката съдба на тази жена, която накрая имаме чувството, че сме познавали винаги. Пригответе се да се посмеете, да поплачете и да се замислите над важните неща по пътя ни – както става винаги благодарение на голямата литература. Тази книга е като нежна прегръдка, като свеж повей в зноен ден, като добра дума за онези, които се нуждаят от подкрепа. Изпълнен с мъдростта, ... |
|
|
"И тогава разбрах, че човешката душа е всесилна; че вътре в човека се е вселил Бог, целият Бог, и не е нужно да тичаме накрай света да Го гоним; само трябва да се сведем, да се вслушаме в сърцето си." Никос Казандзакис "Никос Казандзакис е забележителен творец, чиято работа е белязана от вечния конфликт между плът и дух и от дълбока философска и духовна амбиция." Kirkus Review ... |
