Пред нас е един рядък труд, писан през 80 -те години на миналия век на базата на оригинални архивни документи от Архива на Министерството на вътрешните работи. Авторът използва също така и спомени на военни дейци от периода, останали живи след 1944 г., както и наличната по това време българска и чужда историография. В него откриваме непознати сведения за организацията, целите и методите на действие на Военното разузнаване през периода 1943 - 1944 г., за състава на партизанските сили, за съветската мисия и германските разузнавателни органи в България. Иван Тодоров Иванов (1922 - 1997) е роден в с. Кацелово, Русенска ... |
|
"Глухарчето" е изключително завладяваща и тайнствена книга, изпълнена с множество древни вярвания, легенди и любовни заклинания. ... Момиче на име Анастасия се самоубива малко след като завършва училище. Близките ѝ изпадат в шок от новината. Никой не е подозирал, че ученичката ще посегне на живота си. Най-добрата ѝ приятелка - Вангелия, се наема със задачата да открие истината за смъртта на Анастасия. След поредица от странни събития тя се натъква на дневника ѝ. Тогава разбира колко малко е познавала приятелката си. В стремежа си да открие истината, Вангелия започва все повече да се доближава ... |
|
Написан преди три десетилетия, романът "Бащата на яйцето" е посрещнат от читателите с множество тълкувания: "Роман с разтърсващи болезнени видения"; "Модерна приказка, митологична притча или нов вид фантастика?"; "Произведение, отвъд жанровете, което стъписва с размаха на въображението..."; "Търсения, които побират най-актуалните болки и проблеми на човека, заел се да открие нова спасителна етика..." Роден от изстраданата вяра на един поет в хуманното, днес, във време на войни и конфликти, които изглеждат фантастни, "Бащата на яйцето" провокира отново със ... |
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
Без господари. Без ограничения. Без съжаление. Селена Сардотиен прие истинската си идентичност като Елин Галантиус, кралицата на Терасен. Но преди да се възкачи на трона си, трябва да се бори. Ще се бори за братовчед си - воин, готов да умре за нея. Ще се бори за приятеля си - млад мъж, заточен в чудовищен затвор. И ще се бори за народа си - поробен от жесток крал и трепетно очакващ завръщането на изгубената си кралица. Всички, които Елин някога е обичала, са ѝ били отнети. Всичко, което ѝ е скъпо, е в смъртна опасност. Но тя носи сърце на кралица и то бие с ритъма на отмъщението. Книга четвърта от ... |
|
"С Гюлтен и момичетата сме на брега в Нарлъдере. Времето е кошмарно. Вали безспир, вълните бясно бият по брега. Небето и морето са се сдружили, искат всичко да пометат, да повлекат къщите заедно с хората в тях. По прозорците ту се появяват, ту изчезват лица на уплашени хора. Детството ми мина в Нарлъдере. Наред с щастието с тъжен привкус се появяват и изчезват мътни видения като стари мозайки, отвсякъде изхабени и изтрити от времето. Вятърът, пропит от мирис на влажна земя, малките сенчиц, скачащи изневиделица към лицето ти, щом доближиш плачещите върби, където са се скрили..." Из книгата Левент Мете е роден ... |
|
Ги дьо Мопасан (1850 - 1893) е знаменит представител на натурализма и въпреки ранната си кончина оставя след себе си шест романа, три пътеписа, сборник с поезия и над триста разказа, благодарение на които е всепризнат за майстор в краткия жанр. Настоящият сборник съдържа седемнадесет от най-добрите образци измежду тях."Мопасан беше почитан от публиката, защото пишеше просто и ясно, откровено, с мярка и мощ. Беше обичан, защото излъчваше весело добродушие, мъдър хумор, който прозираше дори през сълзите..." Емил Зола "По въпросите на стила Мопасан е най-добрият учител." Джон Голсуърти "Мопасан, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Северозападен романь" от издателство "Попов мост". ... След феноменалния успех на "Северозападен романь", дебютната книга на Стоян Николов-Торлака, логично се появи и нейното продължение "Автономията????". Както и първия роман на Стоян Николов - Торлака, "Автономията????" отново е написан изцяло на северозападен диалект, а обновеният и допълнен речник ще ви помогне да навлезете в материята, ако все още не сте. Но ако през ръцете ви вече е преминал "Северозападен романь", то надали ще имате проблеми с усвояването на текста. Просто ... |
|
От автора на "Калуня-каля". ... "Караджата" на Георги Божинов е завладяваща историческа повест, проследяваща съдбата на четата на Хаджи Димитър. Но за основен свой персонаж авторът не избира първия войвода. В центъра на книгата стои образът на Стефан Караджа, на героя, търсещ проста смърт, а намерил безсмъртие. Книгата на Божинов трябва да бъде четена като биографичен епос за смелостта на Караджата и на четниците, отдали себе си на свята битка в името на свободата. А борбата за родината иска пълно посвещаване, иска скъпи жертви. И смелите българи не могат да оставят друго, освен живота си: " ... |
|
"Флобер е като планински хребет: разтърсван от бури, но несъкрушим." Виктор Юго "Писмата на Флобер са забележително художествено произведение, цял роман; те са много по-интересни от роман, защото в тях израства човек." Алексей Толстой ... |
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев, август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се разделя ... |