"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата ... |
|
Стотици издания в Украйна, преводи на повече от 20 езика, общ тираж от над 5 милиона екземпляра и три киноекранизации, последната от които - холивудска. С тези представителни цифри идва при днешния български читател историческият роман "Захар Беркут". Действието на "Захар Беркут" се развива през Средновековието и е точно датирано - 1241 г. Боляринът Тугар Вовк пристига с дъщеря си Мирослава в Карпатите, където княз Данило му е дал земя. Обаче местната община, начело на която е старейшината Захар Беркут, не признава властта му. По време на лов болярската дъщеря Мирослава попада в бърлогата на мечка и ... |
|
„Няма да се върна в този комунистически ад. Това вече не е моята страна“ Застанал на борда на военния транспортен кораб, настоявайки да бъде допуснат на територията на САЩ, Панчо Накашев, известен български фармацевт и изследовател, държи реч на развален английски за злините на комунизма. Дъщеря му Лиляна прави решителна крачка напред и грабва документите от ръцете му. Известно е, че възрази ли на баща си, ще си навлече неприятности, но същевременно осъзнава, че ако не се намеси, е твърде възможно да поемат назад към хаоса в окупираната родина. Не, твърдо заявява тя. Баща ми е тук с тримесечна виза. Ще се завърнем в ... |
|
Малък роман. ... Така както Солженицин описва един хубав ден от живота на концлагериста Иван Денисович, така в своя последен малък роман на документална основа - "Непростената", Алберт Лиханов ни представя един... хубав, късметлийски живот на петнадесетгодишната Альонушка Сергеевна - затворничка в немски концлагер по време на Втората световна война. И наистина - другите умират, а тя оцелява. В нея се влюбва немец, който не постъпва така, както постъпват господарите от най-чистата раса на света с окупираните. От тази полулюбов, полупредчувствие за гибел се ражда дете и това не е сладникав разказ за ... |
|
Защо всеки на всекиго е длъжник и никой не може да си плати. ... „Ланчестър e елегантен и възхитително остроумен писател... Той осветлява Голямата рецесия по начин, който ни поразява със своята оригиналност.“ New York Times „Покрива всичко, което трябва да знаете за международната финансова криза... Ланчестър обогатява темата с две отчайващо необходими качества: външна гледна точка и завладяващ стил на писане. Той влива елемент на наслада в материя, която обичайно не свързваме със свежа фразеология.“ Globe and Mail „Дарбата на Ланчестър е да вижда голямата картина по нов начин.“ Washington Post „Написана находчиво, ... |
|
"Иван Стойчев е написал книга, интересна и емоционална, четиво всеобхватно и многообразно като самия живот.Когато го четем, с любопитство и удивление ще се запознаем с основните моменти от езотеричното учение. С помощта на тази вековна мъдрост, през призмата на нейните канони, можем да погледнем с разбиране и интерес към оригинални, фрапиращи случаи от живота на автора, когато той се е срещал с неизвестни, непознати сили. Не по-малко любопитни са главите, в които научаваме как едно дете, едно патриархално семейство от началото, та до средата на миналия век, се е борело за насъщния. Разказът е значим и завладява, ... |
|
Почти всички книги за Иран, излезли през последните години, разказват за живота в Техеран, но не описват живота на милионите иранци, които са далеч от столицата. Първият том на "Река Арамис" започва с времето, когато шахът твърди, че ще направи Иран една от най-могъщите нации в света. Авторът обаче изобразява нищетата на своя народ, който никога не е имал достъп до богатствата, натрупани от петрола. Прекарал юношеството си в един от най-затънтените краища на страната и болезнено чувствителен към съдбата ѝ, разказвачът предлага няколко ключа към загадката как Иран, една от люлките на цивилизацията, ... |
|
"Роден съм на 3 май 1947 г. в гр. Сопот, област Пловдивска. Весело и щастливо живях в малкото и красиво подбалканско градче до завършването си на 8. клас. После завърших механотехникума в гр. Карлово, а след това и ВНВМУ "Н.Й. Вапцаров" - през 1971 г. Останах на работа във Военноморския флот като политически офицер. Учих три години в Москва във Военнополитическа академия и продължих да служа на корабите във флота. Уволних се през 1992 г. и до 1996 г. плавах под чужд флаг по океаните на планетата. Незабравимо време. От 1996 до 2002 г. съдбата ме отведе във фирма, която ми даде възможност да пребродя де що ... |
|
Алберт Лиханов е известен руски писател, лауреат на Международната награда “Януш Корчак“, на френско-японската награда “ Виктор Юго “, на Голяма литературна премия на Русия и др. Книгите му са издадени на много езици и в милионни тиражи. По много от тях има заснети филми. Той е създал и оглавява Руския детски фонд и Международната асоциация на детските фондове, които помагат на онеправдани деца. Академик е на Руската академия по образование, почетен доктор на Японския университет Сока и на други руски университети и институти. ... |
|
Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. "Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |
|
"Умни са тези хора. Приемат безделието от Изтока, удобния живот на Запада; заникъде не бързат, защото бърза самият живот; не се интересуват какво им носи утрешният ден, ще дойде каквото им е отредено, защото почти нищо не зависи от тях; заедно са само в нещастията, затова не обичат да бъдат често заедно; на малцина вярват и все пак най-лесно е да ги излъжеш с добра дума; не приличат на храбреци, но най-трудно е да ги уплаши с някаква закана... Странен свят - одумва те, а те обича; целува те по бузата, а те мрази; подиграва се с благородните постъпки, а ги помни поколения наред... Лоши, добри, кротки, груби, инертни, ... |
|
От сумрака на тайгата до светлината в духа. ... "Първата част на книгата описваща преживяванията в Коми, възникна като разкази за отделни случки. Но по-късно спомените за тези събития спонтанно се сляха в един поток от душевни драми, променили живота ми. Имаше една естествена цялост на всички преживелици. И ако понякога има повторения на опиания на някои обстоятелства, при които се развиват тези драматични събития, моля това да се има предвид. Защото, ако бях съкратила повторенията щеше да се наруши целостта на разказаното. Животът в Коми много ми взе, но и много ми даде. Взе ми част от здравето, здравето и живота на ... |