"И не преставам да се питам от къде се е взела тази божа дарба у медвенското овчарче Джендо. Възможно ли е през столетия робска участ някакъв ген да се е спотайвал, съхранявал и да е чакал упорито своя час, за да окрили душата на един мъченик? Възможно или не - "Записките" са пред очите ни и ще векуват. В родната литература са написани по-гладки редове, по-стилни съчинения, но няма по-българска книга от Записките. Когато ги препрочитах, ме обзе безпокойството как ще се посреща словото на Захари Стоянов от съвременния нетърпелив, многознаещ и малкочетящ българин. Ще има ли той мъжеството и търпението да ... |
|
|
Мария Степанова навлиза в трудните, но много важни за съвременния човек въпроси за природата на паметта. Паметта, която ни мами и подвежда, докато мислим и разказваме живота на нашите мъртви близки. Паметта, която така често насилваме и изкривяваме в търсене на егоистични, себеутвърждаващи ползи или пози. Такъв роман-изследване не се е появявал досега не само в руското, но и в европейското културно пространство. Книга, предлагаща спасителна формула за нашата колективна амнезия, ключ за реабилитация на паметта и историята като частно, интимно достояние за всеки от нас. Мария Степанова (р. 1972, Москва) е руска поетеса, ... |
|
|
"Христо Смирненски е анализиран и оценяван все в рамките на идеологията, която е изповядвал. Спорът е бил доколко той надмогва т. нар. пролетарска революция или влиянието на символизма. Според изхода на този спор се е стигало до извода, че Христо Смирненски е или затворен в рамките на един художествен метод, чиято основа е комунистическата идеология (социалистическия реализъм), или е напълно приобщен към цялостния литературен процес. И в двата случая обаче се накърнява стойността на неговото творчество и не се отчита огромното значение, което поетът има за развитието на българската художествена литература именно ... |
|
|
"Истинският човек според индивидуализма на П. П. Славейков е силен, но сам. Самотата му придава могъщество, независимост и решителност. Той се самоосъзнава като стоящ над "презряната тълпа", понеже му пречи да разгърне способностите си. Сега се проявява друга воля за свобода и независимост, различна от тази на възрожденското време. Само "свръхчовекът" е способен и достоен за тях, защото няма да ги опорочи с някакво служение на тълпата, а ще ги вложи в духовни творения. Те ще преодолеят низостта, повседневността и посредствеността на живота на "фасулковците". Но това не става. ... |
|
|
Една странна и непредсказуема в начина си на преподаване учителка по пиано, която използва стряскащи похвати. Според нея музиката е нещо повече от техническо усъвършенстване: трябва да се отдадеш телом и духом на нейното тайнство. В продължение на няколко години тя преподава на Шмит не само магията на Шопен, но изостря чувствителността и засилва любовта му към красотата. След 30 години авторът се връща към това минало, вече помъдрял и разбрал най-важното от нейните уроци. Страниците, посветени на музиката на Шопен и нейното въздействие върху душите на слушателите са сред най-красивите в тази майсторски написана музикална ... |
|
|
Както и в "Любовен еликсир", и в този роман авторът материализира идеи от класическо произведение, в случая "Ромео и Жулиета", свързвайки го с трудностите при съзряването - тема, която обича и разработва в други свои произведения. Четири "най-добри приятелки в света" преживяват бурята на първата любов, първите предателства, първите рани. Всяка от тях обича, мрази, пише дневник и се бори едновременно за и срещу надигащата се в нея зрелост. В училищната театрална група за края на годината те ще участват в постановка на "Ромео и Жулиета". Но кой е Ромео? Защо Жулиета е такава? Къде ... |
|
|
"Мощна творба. Барокова катедрала с витражи от Пикасо. Святост и гавра. Написана от поет - владетел на думите." Рада Москова "В тази молитвена книга не говорим вече за поезия. Тя е пристъпяне и Обитание в Отвъд - та. Превръщането на поезията в Дух." Васил Славов "Необикновена книга. Без упойка авторът ни запокитва там, където сънят е свръхбудно състояние, а смъртта е обратен живот. Книга - входилище в най-дълбинните пластове на психиката, където рядко някой се осмелява да пристъпи, и за който още по-рядко се осмелява да разкаже. Не е лесна за четене, защото ни довежда до самите " подземия ... |
|
|
Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, Западният бряг на река Йордан. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982 г., където се дипломира като инженер през 1989 г., женен с три дъщери. На български е издал шест стихосбирки и три романа. Неговата пиеса Чува ли ме някой печели наградата на Европейска фондация Емиграция, реализирана на сцената на Червената къща през 2008 г. Творбите му, освен на български, са издавани на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици. Носител е на световни ... |
|
|
Тази книга няма да ви загуби времето, но за сметка на това с много хумор ще ви хвърли в света на съвременния баща, който балансира ролите на як мачо, одухотворен интелектуалец и отдаден родител на три прекрасни зверчета. Пригответе се за нещо истинско и неподправено забавно, без маски и финтифлюшки и... внимавайте да не дойде мама Ачо и да ви нашамарка! Ангелин Балсамаджиев носи невероятния артистичен дух на баща си - легендарният артист Иван Балсамаджиев. Работи повече от 10 години като сценарист и редактор в сутрешното шоу На кафе и текстовете му са публикувани в сайтовете Майко мила и Webcafe."Надявам се ... |
|
|
"Може ли да има нещо общо между Алиса в Страната на чудесата и Престъпление и наказание? Публикувани са почти по едно и също време - в 1865 и 1866 година, съответно в две далечни една от друга земи: кралство Великобритания и царска Русия. Но докато четях Clair de lune, усещах как думите завихрят познати картини и споделени събития от моя живот (без оглед на национална принадлежност), а синкопираният слог на разказвачката ме тегли през тунела на времето към преживяното от поне три поколения на съдбовния XX век. Който успее да стигне до дъното - в каменоломната, - не го посрещат с чаено парти, а го налагат за ... |
|
|
Третата книга от поредицата "Бьорнстад" на Фредрик Бакман. Една книга не стига за тази малка история за големите въпроси. Какво е едно семейство? Какво е един хокеен клуб? Какво е една общност? И какво сме готови да жертваме, за да ги защитим? Минали са две години, откакто се случи онова, за което никой не иска да мисли. Всички се опитваме да продължим напред, но в този край на гората има нещо, което така и не ни позволява да го направим. Ние сме град с мъка в сърцето и насилие във въздуха, обичаме приказки с щастлив край, но дълбоко в себе си от самото начало знаехме, че този няма да е такъв. Всичко започва ... |
|
|
Това е документална проза. В продължение на осем години прекарах хиляди часове с жените от тази книга, разговаряхме лице в лице или по телефона, разменяхме си съобщения и писма. Преживях с тях много, срещах се с техни приятели и роднини, преглеждах дейността им в социалните мрежи. Използвах съдебни документи и статии от местните вестници, говорих с репортери, съдии, адвокати, следователи, колеги и познати. И все пак историята е от гледната точка на трите жени. Избрах тези три жени заради техните драматични преживелици и защото случилото се, макар оттогава да е минало доста време, все още им тежи. Търсех именно тях - ... |
