Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
Фрагментите на Атанас Далчев в жанрово отношение варират от афоризма до кратката прозаическа скица (миниатюра) и краткото литературно есе. "Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм. И този недъг е по-опасен, тъкмо защото се смята за добродетел."Атанас Далчев ... |
|
"И ще си мисля тихо за това, че малкото дори сега ми стига, и във последната си здрачна книга ще пръсна щипка светещи слова." Андрей Германов "Андрей Германов е поет на изтънчените езици, перото му вае сакраментализма на природата, уюта на родното, божествената енергийност на вселената, всечовешката любов. Но то не остава безпристрастно и към хипертрофиралите форми на егоцентризма, на граденето на фалшиви митове, към аргументите на инструменталния разум. Четиристишията на Германов са визии, постигнати в екзистенциалните граничности между земята и небето, но и в омиротворената драма на космоса. Стигайки ... |
|
"Дими над дърветата бялата пара, лисицата малките вънка изкара, трепти синевата дълбока, дълбока и шушне в тополите и ясена сока, пчелата грижливо прашеца събира - не ми се умира, не ми се умира..." ... |
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
Пред нас е поетическо дарование с твърде разнообразни творчески проявления. Само в "Записки върху сняг" Красимира Зафирова поставя толкова голяма палитра от теми, колкото други поети разпростират в най-малко няколко книги. Отделните цикли в книгата – "За природата и децата на Одисей", "Риби и философи", "Другите", "Целуване на ябълката" и "Прекосяване на границата" – сякаш не смогват да поберат блуждаенето на образите и вечните превръщания, които повествователният слог задава. Не случайно Красимира Зафирова е лауреат на множество поетически награди, сред които ... |
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
"Подозирам, че след излизането на литературната анкета, най-често задаваният ми въпрос ще бъде: А защо избрахте Кирил Кадийски? За посветените е ясно, но тъй като те стават все по-малко и малко, предпочитам да отговоря още сега. Първо - защото той е не само най-колоритният представител на нашето поколение, но и най-стойностният, най-завършеният, най-цялостният. Второ - защото за мен Кирил Кадийски е между най-значимите български творци и съм убеден, че времето само ще препотвърждава тази моя оценка. Трето - защото, бидейки измежду най-ярките посланици на българската култура по света, той е от малцината наши ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... "Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми и прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни - вечният живот. Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина - разбойникът." Херман Хесе ... |
|
С това издание издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков. Първият том представя неговата поезия. Жест Да не повярваш, че още съм на света! Въжето на случая не отбегнах ли аз с тежестта си? Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса? Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя? Из книгата ... |
|
Други думи: есета, частни случаи, документална проза ... Издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков в два тома. Вторият включва негови есета, частни случаи и документална проза. ... |