"В Делхи улицата ти дава представа за целия град - град на йерархии, съюзи и кланове, където малцина, независимо към коя социална прослойка принадлежат, биха прегърнали идеята за премахване на социалните бариери. Затова градът не притежава истински демократични пространства. Причудливите названия на делхийските жилищни адреси говорят много за очакванията на хората: искат да живеят в жилищни общества и комплекси, групирани в блокове, които, от своя страна, се разделят на сектори, анклави и колонии. В богатите квартали портите и охранителите спират неразрешеното пресичане на разделителните линии. Социалният живот ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
След рутинен преглед на известния психотерапевт Джулиъс Херцфийлд е поставена фатална диагноза. Принуден да направи равносметка на живота си, той си спомня за своя най-голям провал - Филип Слейт, когото преди двайсет години без успех е лекувал от сексуална пристрастеност. Джулиъс се свързва с него и с изненада научава, че Филип е намерил лек за своите проблеми в песимистичното учение на немския философ Артур Шопенхауер. Джулиъс кани Филип да се включи в терапевтичната група, която води, в замяна на обучение в идеите на Шопенхауер. Така Филип попада сред хора със специфични проблеми, като самият той ще трябва да се отърси ... |
|
|
Тук Хемингуей никога не е бил и нови разкази са истории за хора и случки, които сплотяват и развеселяват компанията. Те изтъкват разказвача, но винаги в забавна и смешна светлина, така че всеки да се почувства съпричастен. Иван Гарелов е журналист с огромен опит. Характерно за него е да изглежда непринуден, докато е напълно подготвен. И този вид разкази са неговата специалност, истории, разказвани и оформяни години наред. В тях авторът споделя специализирани познания за храната и хората по целия свят - как изтрезняват унгарците, как живеят монасите в Атон, какво се яде по време на война във Виетнам и на пикник в Кувейт. ... |
|
|
Най-космополитната поетеса в историята на българската литература с общо 35 книги, издадени на 5 континента, и поезия, преведена на 13 езика, включително японски, арменски и арабски. Ваня Петкова (1944 - 2009) остава единствената поетеса в света, изнесла два авторски рецитала по време на полет в самолет през 1983 г., за което е предложена за Рекордите на Гинес. Става доктор по испанска филология в Университета Хосе Марти в Хавана, Куба, където живее от 1974 до 1978 г. по време на дипломатическата си кариера като културен представител на България в страната. Преводач от украински, английски, руски, сърбохърватски, немски, ... |
|
|
"За вида на перото, с което пишеше, не го беше грижа, изобщо не държеше на знаменцето на перото - важно бе върхът, стволът, да бъде срязан под подходящ ъгъл и ясно да изтегля буквите. Какви ти горди, прославени албатроси, нагледали се на морски вълни и скали, облени в пяна! Какви ти надути, накокошинени тетреви от древни лесове, възгордели се и с времето забравили, че принадлежат към семейството на кокошата порода! Да не говорим за надценените дворцови пауни, издигнали се още повече над същите обикновени кокошки, чиито огромни опашни пера само пречат, превиват се и затулят погледа на писателя, та той непрекъснато ... |
|
|
Подобно на други съвременни финскоезични автори, Юхани Карила не може да бъде поместен в ясно дефиниран жанр. Той е от онези писатели, за които е изкован терминът Finnish weird - чудатост по финландски, ако се опитаме да го преведем. На лов за дребна щука изпробва границите на фентъзи сагата, като вплита в историята елементи от фолклорни легенди и магически реализъм, като в същото време може да се чете като наръчник по рибарство, компютърна игра, научно-фантастичен трилър, фентъзи, и какво ли още не. Читателят е потопен в света на един роман, написан с чувството за хумор на Арто Пасалина, туптящ с живия език и диалози на ... |
|
|
Откровените мемоари на Франсоаз Жило са най-проникновеният портрет на Пикасо, създаван някога, и дават завладяваща представа за бурния съвместен живот и творчеството на двамата модерни художници. Франсоаз Жило е в началото на двайсетте си години, когато през 1943 г. среща шейсет и една годишния Пабло Пикасо. Израснала е в заможно семейство от горната средна класа, което я изпраща в Кеймбридж и Сорбоната и се надява, че тя ще се занимава с право. Младата жена обаче се противопоставя на желанията им и се насочва към изкуството. Запознанството ѝ с Пикасо довежда до приятелство, любовна история и десетгодишна връзка, ... |
|
|
Историите са дарени на авторката от нейните преживявания, а от своя страна тя ги подарява на читателите като израз на виталност, надежда и вяра. Цветелина Стефанова е родена през 1955 година в София. Завършила е с отличие българска филология във Великотърновския университет. Работила е като репортер, редактор и коректор в различни вестници в София и страната, като организатор в Българска кинематография, в сериала Забранена любов и за Господари на ефира, като коректор в издателство Отечество, управител и галерист на галерия Класика и други. Била е детегледачка в България, Швейцария, Мексико и Англия. От 2017 година работи ... |
|
|
1984 през погледа на Джулия. ... Блестяща нова версия на Оруеловия роман 1984; блестящ прочит на 1984 от различна гледна точка; нов поглед към 1984 на Джордж Оруел; поразителен литературен кавър на 1984; блестящ римейк на 1984! Всичко това може да се каже за романа Джулия. Джулия, една от героините и в Оруеловия роман, е механик, работи в отдел Художествена литература в Министерството на истината. Един ден тя се поддава на някакъв свой странен подтик и предава на Уинстън Смит, друг герой от 1984, тайна бележка. От този момент нататък започва удивителното ѝ пътуване из дистопичния свят, в който се развиват ... |
|
|
Книгата Лице без маска е автобиографично повествование с елементи на художествена публицистика. В широко разгънат и лесно достъпен стил, книгата леко се чете, а богатството и разнообразието на тематичния материал обхваща: произхода на фамилията Бехар на Балканите и по българските земи; историческия квартал Орта Мезар с неговите четири синагоги и мултиетнически обитатели; работата на д-р Шемуел Бехар като лекар, впоследствие талантливите му изяви на оперната сцена и на концертния подиум. А когато маските най-сетне са вече свалени, остава оголеното лице, обветрено от критичните или ласкави оценки за постиженията на автора ... |
|
|
"Пенчо Славейков не беше само поет. Силата на неговия дух не се изчерпва само в областта на поетическото творчество. До края на живота си той се бори упорито за създаването на една по-висока духовна култура. В тази борба той прояви и необикновена воля, и съзнание, което го издига високо над нашата действителност. Нищо не можа да сломи тая воля - нито страданието, нито безмислостните удари на съдбата, нито жестокостта на нашите условия. За него беше ясно, че духовната действителност, сред която се задушаваме тук и в която се обезличаваме, трябва да бъде превъзмогната преди всичко в съзнанието ни. Може би тая ... |
