Действието се развива през петте дни на пролетта на 2003 г., когато започва американското нападение над Ирак. За това кратко време пред нас се разкрива плашещият със своята забързаност и дори хаотичност ритъм на живота в Хърватия. Книгата заразява със завидния си хумор и лекота на повествованието, както и със своята авторефлективност. Като контрапункт на главния герой и на действителността, в която той се опитва да отстоява своята идентичност на бивш рокер и настоящ преуспяващ вестникар, се явява неговият роднина, ветеран от войната в бивша Югославия, изпратен като кореспондент в Ирак. "Наш човек от мястото на ... |
|
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
|
|
Писан преди повече от четвърт век, романът "Остров Крим" е издаден за първи път в САЩ, където през 1980 г. авторът му е принуден да се установи. От тогава до наши дни произведението се смята за един от шедьоврите на антиутопията и се нарежда до такива образци на жанра, като "1984" на Оруел, "Прекрасният нов свят" на Хъксли, "Ние" на Замятин. И не само това: за огромното мнозинство читатели "Остров Крим" продължава да звучи пророчески и е култова книга на въплътената утопия - особено днес, когато от картографски (Крим е полуостров) проблемът се превърна в геополитически. ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
|
Демокрацията продължава да си създава врагове със глупост и арогантност. Сега това е Миропомазания - лидер на могъща религиозна секта, чиято тежка въоръжена космическа флотилия се цели в сърцето на Демокрацията. Неизвестно защо, за него изведнъж е по-важно да бъде убит Ледения. Истинското му име е Феликс Ломакс, специалности-умиротворение, шпионаж и предателство. Ледения го хвърля срещу арогантните убийци, който по никому неизвестни причини всяка седмица пристигат на Последен шанс. Ключът към загадката е Пророка, някогашната Гадателка - желана плячка за цели звездни империи. Тя е намерила убежище на една далечна планета и ... |
|
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
|
Ако в този разказ читателят не открие нищо общо с българския криминално-политически живот, то това е съвсем случайно. ... |
|
|
Любоffни разкази. ... "И Чико чакаше. и сравняваше всички жени със своята Маги и поне малко (а може би и много) харесваше Зоя точно защото приличала на неговата Маги. Само дето вместо грейнало слънце, в очите ѝ плували тъга и умора и косата ѝ не била толкова "свободна". От тази прилика се роди идеята за шегата. Зоя не помнеше точно кой и как я подхвърли. Не помнеше и дали от скука, дали от празнотата на делника, дали от скритата човешка жестокост, която винаги дебне в кътче на съзнанието, се съгласи..." Из "Ноктюрно" Велин Станев е роден на 3 ноември 1967 г. във Велико Търново, ... |
|
|
Сънуваме ли...? Някой сякаш е хванал ръката ни и рисува с нея фантазиите ни. Как ли? Ами насън е... Рисува ги в далечен план, като проекция на бъдещето. Абстрактните картини на нашето ежедневие са примесени с мотиви от далечното минало и са нюансирани за желаното бъдеще. Пищността им зависи от самите нас. Вълшебните оазиси имат безкрайни алеи с цветя, водещи до приказни замъци... Високи кули, обвити нежно с облаци... Горещи пясъци ограждат топли морета. Палмите на островите са екзотични. Тези картини ме карат да се чувствам длъжница на съня си. Смазващата действителност остава затрупана под дълбоките слоеве пясъци, а ние ... |
|
|
Издаден след смъртта на Гилермо Кабрера Инфанте, "Непостоянната нимфа" е считан за незавършен роман. Липсата на още няколко страници от повествованието се компенсира чрез изобилие в сложноцветната фигура на Хавана от 1957, очертана от втъкаването на носталгичната памет в неутешимото писателско въображение. Хесито (явен прототип на автора) е журналист от кубинското списание "Картелес", опечален с познанието на целия западен свят, и кинокритик, неизлечимо заразен с бацила на циничния скептицизъм. Цялата скрупульозно градена постройка на интелектуалната му недосегаемост рухва, когато среща Естелита - ... |
|
|
Пътят на свещената истина. Книга 10 от поредицата "Бележки от вечността". ... "Дхаммапада" е съкровищница от прости и поетични афоризми, представящи непреходната мъдрост на Буда и неговото морално-етично и философско учение, чиято цел е човешкото щастие и избавянето от страданията. Думата "дхамма" означава "вечна истина", "свещено учение" и "закон", а "пада" – "път". Мисли от книгата "Всичко онова, което сме, е резултат от нашите мисли. То е съградено върху тях и умът е върховният ни водач.""Нека човек побеждава гнева с обич; ... |
|
|
Старинни пословици и поговорки. Книга 9 от поредицата "Бележки от вечността". ... Открийте мъдростта на люлката на човешката цивилизация – Близкия и Средния изток. Много от народите, които са ни завещали поговорките тук, съществуват и днес: перси, араби, евреи и турци, а други са отдавна изчезнали като древните шумери и асирийци. Но всички тези перли на Ориента идват от дълбините на времето, за да ни научат да живеем по-мъдро и по-добре. Пословици и поговорки от книгата "Каквото са цветята за градините, подправките за храната, скъпоценностите за дрехите и звездите за небето, това са поговорките, вплетени в ... |
