"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
|
|
Писан преди повече от четвърт век, романът "Остров Крим" е издаден за първи път в САЩ, където през 1980 г. авторът му е принуден да се установи. От тогава до наши дни произведението се смята за един от шедьоврите на антиутопията и се нарежда до такива образци на жанра, като "1984" на Оруел, "Прекрасният нов свят" на Хъксли, "Ние" на Замятин. И не само това: за огромното мнозинство читатели "Остров Крим" продължава да звучи пророчески и е култова книга на въплътената утопия - особено днес, когато от картографски (Крим е полуостров) проблемът се превърна в геополитически. ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
|
Демокрацията продължава да си създава врагове със глупост и арогантност. Сега това е Миропомазания - лидер на могъща религиозна секта, чиято тежка въоръжена космическа флотилия се цели в сърцето на Демокрацията. Неизвестно защо, за него изведнъж е по-важно да бъде убит Ледения. Истинското му име е Феликс Ломакс, специалности-умиротворение, шпионаж и предателство. Ледения го хвърля срещу арогантните убийци, който по никому неизвестни причини всяка седмица пристигат на Последен шанс. Ключът към загадката е Пророка, някогашната Гадателка - желана плячка за цели звездни империи. Тя е намерила убежище на една далечна планета и ... |
|
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
|
Ако в този разказ читателят не открие нищо общо с българския криминално-политически живот, то това е съвсем случайно. ... |
|
|
Вили Цанков - театрален, филмов, оперен и телевизионен режисьор. Осъществил повече от 130 постановки и филми. Носител на български и чужди награди. Поставял на чужди сцени. Написал пиесите "Сребърната паяжина", "Ако имаш хиляда хитона", "Плач Еремиев", "Буна" - филмов сценарий. Еднооките" - роман, "Сбърканият" - роман, "Седемте небеса" - роман, "Вилиси" - повест, "Горящият ангел" - роман, "Вавилонски кули" - роман, "Цинобър" - сборник разкази, "Театърът на Уилям Шекспир в живописта XVI, XVII, XVIII, XIX век", ... |
|
|
Любоffни разкази. ... "И Чико чакаше. и сравняваше всички жени със своята Маги и поне малко (а може би и много) харесваше Зоя точно защото приличала на неговата Маги. Само дето вместо грейнало слънце, в очите ѝ плували тъга и умора и косата ѝ не била толкова "свободна". От тази прилика се роди идеята за шегата. Зоя не помнеше точно кой и как я подхвърли. Не помнеше и дали от скука, дали от празнотата на делника, дали от скритата човешка жестокост, която винаги дебне в кътче на съзнанието, се съгласи..." Из "Ноктюрно" Велин Станев е роден на 3 ноември 1967 г. във Велико Търново, ... |
|
|
Послания и завети. Книга 7 от поредицата "Бележки от вечността". ... Тук са представени мисли и афоризми на прочути персийски автори от периода X-XIV в., чието творчество им е отредило неотменимо място в световната литература и история: Фирдоуси, Авицена, Омар Хаям, Ал-Газали, Хаким Санай, Низами, Аттар, Руми, Саади, Хафез и Джами. Мисли от книгата "Онова, което Бог каза на розата и я накара да се засмее в цветове, каза и на моето сърце и го направи сто пъти по-красиво.""Всеки миг аз извайвам съдбата си с длето; аз съм резбар на собствената си душа." Руми "Светът е шахматна дъска ... |
|
|
Орфей е средство за удържането на маса от мотиви и митове, а не нещо натурално и само по себе си, зад което се крие определена назовима реалност. Той е символ за сплитане на смисли и оператор за свързване на мотиви. Подобно на другите фигури с дълготраен живот в традицията, Орфей е митологически образ, нещо условно и въобразено. Това не пречи той да бъде и изображение на действително съществували личности, които, повдигнати в степен от митологическия образ, може би са му добавили нюанси, почерпени от тяхното действително житие. Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен професор по история на старогръцката ... |
|
|
Николай Василиевич Гогол (1809 - 1852), украинско-руски писател и драматург, е най-известен с "Мъртви души" - според мнозина литературни историци първият модерен руски роман. Не по-малко забележителни обаче са кратките му творби, сред които "Вий" - страховит разказ за вещица, съживяваща се в черква, сред кошмарни същества от отвъдното, начело със самия Вий, старейшината на гномовете. ... |
|
|
Издаден след смъртта на Гилермо Кабрера Инфанте, "Непостоянната нимфа" е считан за незавършен роман. Липсата на още няколко страници от повествованието се компенсира чрез изобилие в сложноцветната фигура на Хавана от 1957, очертана от втъкаването на носталгичната памет в неутешимото писателско въображение. Хесито (явен прототип на автора) е журналист от кубинското списание "Картелес", опечален с познанието на целия западен свят, и кинокритик, неизлечимо заразен с бацила на циничния скептицизъм. Цялата скрупульозно градена постройка на интелектуалната му недосегаемост рухва, когато среща Естелита - ... |
