"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
Кое ястие бихте искали да вкусите отново поне още веднъж? В една странична уличка на Киото се е скътало много специално ресторантче. Негови стопани са Коиши Камогава и баща ѝ Нагаре. Ресторант Камогава предлага изключителни ястия. Но не те сa причината клиентите да искат да го посетят... Коиши и Нагаре са детективи на храна. Те провеждат находчиви разследвания, чрез които успяват да пресъздадат абсолютно точно вкуса на ястието от най-скъпите спомени на човека, който ги е потърсил за помощ. Ястие, което държи ключа към забравеното минало и бъдещото щастие на човека."Читателите ще погълнат жадно всяка лъжичка от ... |
|
Настоящото издание на История славянобългарска се основава на предишното критическо издание на труда на о. Паисий Хилендарски, извършено от Зографската света обител през 2012 г., плод на съвместния труд на учени и монаси. Това издание е предназначено за широка читателска аудитория и затова съдържа само превода на Историята на съвременен книжовен език, както и исторически и езиков коментар, ориентиран не толкова към тесни специалисти, колкото към всички интересуващи се от историята и старината. В един кратък предговор от монашеското братство се посочва онова в труда на Хилендарския монах, което и днес е актуално и ценно. ... |
|
Млад кинорежисьор пристига в земите на богатите земевладелци в Австралия, за да заснеме филм за равнините, но постепенно се оказва въвлечен в свят на видимото и невидимото, на пространствата, които населяваме отвъд географията, свят, в който времето тече различно, а мисълта и съзерцанието са по-важни от всичко друго. В този хипнотичен роман Джералд Мърнейн превръща безкрайните равнини във вътрешността на континента в метафора за вътрешния живот."Най-великият писател на английски език, за когото повечето хора не са чували." The New York Times Джералд Мърнейн (1939) е австралийски писател, поет и есеист. За ... |