"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
В тази книга са представени проучванията и обходите на Вацлав Добруски в Западна България по поръчение на министерството на Народното Просвещение за събиране на археологически материали, надписи и сведения. Обходени са районите около Кутловица (Монтана), Каменна Рикса, Дългоделци, Прогорелец, Вълчедръм, Мокреш, Лабец, Рациария, Лом, Орсоя, Въртоп, Видин, Кула, Чичел, Кладруп, Белоградчик, Луковец, Цибър, Козлодуй, Селяновци, Вадин, Гиген, Чумаковци. Описани са много надписи, градища и крепости. Вацлав Добруски (1858 - 1916) е пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, ... |
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книга на Г. С. Раковски, публикувана за първи път преди 162 години и никога непреиздавана досега! В тази книга Раковски публикува за първи път в света съпоставка на българския със самскритския език и стига до извода, че огромно количество коренни думи са еднакви, както в българския така и в самскритския и имат същото значение. Това го води до извода, за древния произход на българския език, и за влиянието, което той е оказал на другите езици. Удивителен е преводът на цели самскритски изречения, с помощта на българския, говорен по негово време. ... |
|
От римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие. Превод от немски - Николай Иванов Колев. Издателство "Walter de Gruyter & CO., Берлин И Лайпциг, 1935 г. Забранена в България от 1944 до 1990. ... "Дакия със столица Сердика (София) и Прибрежна Дакия със столица Рациариа (днес Арчар) са управлявани до Константин от езически управители, които са действали като жестоки противници на християнството. Тъй като те са преследвали християните, то последните са били принудени да строят църквите си под земята. Площадът в София, на който през 1910 година беше построена голямата църква " ... |
|
"Между това, едно престъпление е извършено над един от най-великите народи на древността, на които Европа и Индия дължат населението си, цивилизацията си, дори и езика, на който говорят, като е стъпкана историята му, славата му, творческият му гений и целият е хвърлен в бездните на мрака. Този народ е творецът и стълбът на арийството и гробът на предците му още стои заличен, буренясал. Той е тракийският народ, "най-многочисленият след индийците", както се изразява бащата на историята. С тая книга ние искаме да го възкресим и накараме да разкаже сам подвизите си. Той е свидетел на раждането на Египет и ... |
|
Плод на многогодишните му изследвания и основно преосмисляне на трудовете на старите автори в оригинал, д-р Ганчо Ценов написва капиталния си труд "Произход на българите и образуването на българската държава и църква" през 1910 г. Същата година с него кандидатства за доцент по стара българска история в историческия факултет София. Деканът проф. Златарски, който поддържа противоположна теза възприел безкритично Иречековата, проваля кандидатурата на д-р Ценов. Под диктат на Златарски цялата официална българска история го отрича. Без да спорят научно с него, те само го хулят. Той остава преподавател в Берлинския ... |
|
Досега се мислеше, че българите са късно дошли турци, които в 679 г. били покорили славяни в Мизия и основали българската държава. Аз установих, че късните пришълци, които основаха българската държава, не са се казвали българи, а са се казвали хуни, които след това се нарекли българи, защото са се смесили в Мизия с българи. Онези, които досега учеха, че българи били основали българската държава, напуснаха тая си теза и приеха моята теза, че основателите на българската държава са били хуни или хуногундури, а българи. Понеже някои мислят, че тия хуни били някакъв азиатски монголски народ, от което искат да извадят ... |
|
Пето издание. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. ... "На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че ... |
|
Критично историческо изследване - том 1. Превод от руски: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Нека чужденците поради незнание или поради небрежност малко да се грижат за тях, но непростително е за нас да забравим българите, от чиито ръце ние получихме кръщението, които са ни научили да пишем, да четем, на чийто народен език е нашето благослужение, на чийто език в голямата си част сме писали почти до времето на Ломоносов, чиято люлка е свързана с неразвързваеми възли с люлката на руския народ и проч." Д-р Николай Иванов Колев. ... |
|
Четвърто издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ. Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за ... |
|
Печатана за първи път във Франкфурт, 1823 г. Превод от немски и сравнение с древните източници на българската история: Д-р Николай Иванов Колев."Драги читателю, В ръцете си държиш превод на български на извадка от книгата Karl Fritzler (1923) Gemeinsame Abstammung der Bayern und Bulgaren, in Die Herkunft der deutschen Volkstämme, Verlag H. Bauer, Magdeburg, която дава забележителни сведения за произхода на днешните баварци, които са извадка от най-богатата сбирка от предания, събрана от големия баварски историк Авентин (Johann Georg Aventin (Johann Georg Turmair), (4 юли 1477 - 9 януари 1534 г.) през XVI век. ... |
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |