От нейните начала до епохата на елинизма. Учебникът има за цел да предостави онзи минимум знания за Античността, който е редно да притежава занимаващият се с философия. Същевременно той прокламира и донякъде демонстрира ефективността на т.нар. културологичен подход при историко-философските изследвания, въвличащ в реконструкцията на ученията от миналото светогледния хинтергрунд на съответното умствено построение. Това разширяване на житейския и светогледния контекст позволява, заедно с всичко останало, своего рода персонализиране на историческата реконструкция, а оттук и отстояване на застъпваните от изследователя ... |
|
Ценностите и интересите са широко интерпретирани в литературата и са анализирани от различни науки - философия и антропология, социология и икономика, психология и културология, право и политология. В този смисъл да се пише за ценности и интереси е и лесно, и трудно. Лесно, защото съществува многобройна научна литература и исторически и философски текстове, трудно, поради същите причини - изисква се изключителна и целенасочена концентрация, за да не се загуби човек в огромното количество изследвания, а да намери и открои този аспект, от който се интересува. Ценностите и интересите (поотделно) на равнището на политиката ... |
|
Епическа история на войните за светите земи. Пътешествия, битки, обсади, кланета, възвишени принципи и низки страсти: пред вас е история, която - просмукана с кръвта на християни, мюсюлмани, юдеи и населена с герои, проявили невероятна храброст - разкрива вековната връзка между завоевания, богатство, власт и търговия, често прикривана с красиви идеали и борба за правата вяра. Столетия наред християни и мюсюлмани съжителстват рамо до рамо, понякога в мир, друг път във война. Когато през 1099 г. воините християни превземат Йерусалим, това слага началото на кървавия сблъсък между двете религии. В зависимост от това кого ще ... |
|
"Когато е писал своята критика на политическата икономика издадена под по-популярното заглавие Капиталът, Маркс едва ли е предполагал, че комунистическите му идеи ще бъдат половин век по-късно претворявани на живо най-напред тъкмо в Русия. Обратно той дава да се разбере, че неговата утопична доктрина следва да се възприема като бъдеще на най-развитите в икономическо отношение държави. А по онова време това са Англия, Франция, Съединените щати, Германия, отчасти Белгия и северна Италия. Нали в тях има най-многоброен пролетариат, т.е. превърнали се постепенно (за няколко поколения) в индустриални работници бивши ... |
|
"В лабиринта избирам да вляза през входа с табела Субект - човекът-субект като дейно и действащо, страдащо същество, в неговото трансцендентално, а също и метафизическо измерение. Минавам през Събитието като знак и символ за извършителя на едно чудовищно деяние и за един наблюдател, зрител, съвременник, припознаващ се и дистанциращ се от деянието. По-нататък поемам през Хегеловата диалектика на господаря и роба като самостоятелност и несамостоятелност на самосъзнанието и Беняминовата естетика на привидното като явяване на красивото, същностното, истинното като забулени, за да стигна до публичните пространства на ... |
|
Последните векове колелото на историята се върти в полза на Европа и Америка, като нерядко за жителите на тази част на света издигането на Запада се смята за естествено и дори неизбежно - а това със замах заличава огромна част от миналото. Питър Франкопан разширява историята до същинския ѝ мащаб, като в центъра поставя различните измерения на пътищата на коприната, които свързват континенти и океани далеч преди съвременността - и по които текат идеи, стоки, зарази и армии, които сеят разруха и носят промяна. Там, в екзотичния и често напълно непознат за нас Изток, са се въздигали и разпадали велики империи, там са ... |
|
"Във времената на непълно развитото капиталистическо стопанство евреинът е минавал за представител на насоченото изключително към печеленето на пари стопанско виждане. Не "лихварството" го е отличавало от християнина, не и стремежът към печалба, нито трупането на богатство, а това, че не е вършел всичко скришом, вършел го е съвсем открито и си е признавал прямо това. Както и че е преследвал своите делови интереси безогледно и безпощадно. Ако като господари на търговията с менителници евреите са и основатели на съвременната фондова борса, то ние трябва да отбележим също и много важният факт, че те са ... |
|
Има ли смисъл да се ровим в "задния двор" на обществата и да се занимаваме с феномени, които самата история вече е отхвърлила и белязала със знака на провала? Изследвайки няколко изчезнали университета, настоящата книга защитава тезата, че осмислянето на условията и причините за един неуспех е в състояние да подпомогне както разбирането на социалния живот в дадено време, така и спецификата на конкретния неуспял социален феномен. От тази перспектива провалът на университетските начинания в Арецо, Верчели, Тревизо и Флоренция в средновековна Италия и на Свободния университет през 30-те и 40-те години на XX в. в ... |
|
Ако император Николай II бе възприел геостратегическите възгледи на генерал-майор Алексей Вандам, през 1917 г. в Русия едва ли щеше да има революция. Кой знае, може би Петербург щеше още да е столица, а някой Романов щеше да минава с велосипед по Невския проспект, имитирайки шведския крал. Книгите и статиите на Вандам (по рождение Едрихин) са много популярни в навечерието на Първата световна война. Тогава той е руският отговор на легендарния британски геополитик Хелфорд Макиндер. Докато Макиндер смята, че Великобритания трябва да пречи на обединението на "хартленда", т.е. на евразийския континент и да възпира ... |
|
Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
|
От 70-те години на XX век в западния свят се формира съвременната социология на риска. Възникват различни традиции, дискусиите са интензивни и продължават до днес. Интересният въпрос засяга преживяването за риск и феномена на риска отвъд конкретни рискове, в неговия чист вид. Какво говори за обществата в късната модерност вглеждането в рискове, което стига и до болезнени форми? Коректно ли е отделянето на рисковата проблематика в самостоятелна област на хуманитарното знание? Книгата представя концептуалната парадигма на риска. Развита е като лексикон с основни понятия като риск, вероятност, опасност, заплаха и т.н., без ... |
|
"Робин Дж. Колингуд 1889 - 1943 заема съществено място в културата на XX в. Публикуваните приживе Религия и философия (1916), Опит върху философския метод (1933), Новият Левиатан или човек, общество, цивилизация и варваризъм (1942) и отпечатаните след ранната му смърт Идеята за историята (1945) и Идеята за природата (1944) слагат мощен отпечатък върху хуманитарното и социалното мислене на века, най-вече през неговата втора половина, който отпечатък продължава да профилира това мислене и до днес. Идеята за природата играе специална роля в този процес. Изследването се фиксира върху три възлови периода от история на ... |