През XIX век в норвежката столица млад писател броди по улиците на озъбения град в търсене на вдъхновение, докато стомахът му се бунтува и гладът обзема тялото му. Изправен пред множество предизвикателства, принуден да спи под небето, писателят се опитва да изкара няколко монети за насъщния. Отслабналият му организъм води до психологически изменения, които изкривяват представата за реалния свят, който става все по-заплашителен и хаотичен. Глад е първият роман на норвежкия писател Кнут Хамсун. За него той получава Нобеловата награда през 1920 година. Книгата задълбава в проблемите на отчуждението и самоунищожението, ... |
|
|
"В един разказ, както и в една пиеса, трябва да вземете решение каква е вашата гледна точка и да останете здраво вкопчен в нея", казва Съмърсет Моъм. В тези живописни разкази гледната точка на автора невинаги е прозрачна - според нас това е по-скоро предимство, отколкото слабост. Затова пък историите и случките в тях не оставят и сянка на съмнение, че Моъм добре познава хората и местата, които обрисува, че е завладян от космополитната атмосфера, която пресъздава, че в спомените му се тълпят тропически видения, рикши с безгрижни същества, магически заклинания, екзотични аромати. Сборникът Далекоизточни разкази е ... |
|
|
Четиринайсетте гласа в тази колекция разказват четиринайсет много различни истории, обхващащи шейсет години японска литература от XX век. Те включват носталгичен портрет на детството в Лисицата на Кафу Нагаи, изненадващо весело празнуване на следвоенния хаос в Една жена и войната на Анго Сакагучи, смразяваща оценка на съвременното общество в Покана за самоубийство на Юничи Ватанабе, безсрамно изследване на женската сексуалност в Диамантът от Борнео на Фумико Хаяши, трогателен копнеж по миналото в Есенен вятър на Гишу Накаяма и още девет разказа, показващи под различен ъгъл променящия се социален пейзаж в Япония. ... |
|
|
Сборникът Лято обединява осем есета, лирични и страстни, в които философията се съчетава с поетичността. Дали следва нишката на Ариадна, за да обрисува любимия си Оран, дали преразглежда мита за Прометей в светлината на своето време, дали мечтае за духа на древна Гърция, връща се сред римските руини в Типаза, или се впуска във въображаемо и невъзможно плаване, Албер Камю отвежда на приказно пътешествие, празник за ума и душата. ... |
|
|
Отново умря: такъв израз няма, защото няма такова нещо като повторно умиране. Колет е жена без история. Поне така смятат всички до деня, в който на нейната племенница, Аньес, се обаждат от полицията; че Колет - единствената ѝ леля - е починала; само че тя е погребана преди три години... Очевидно става дума за грешка - или за смъртта на някоя съименница. Аньес се завръща в малкото градче в Бургундия, което отдавна е напуснала, за да разпознае тялото на тази непозната, оставила освен последната си воля и аудиокасети за нея. Коя е тя? И ако наистина току-що починалата е Колет Септамбр, кой е вместо нея в гроба? С ... |
|
|
Магията продължава... След шумния успех на дебютния му роман Преди кафето да изстине, преведен в десетки страни, продаден в милиони екземпляри и филмиран през 2018 г., популярният японски драматург и писател Тошиказу Кавагучи (р. 1971 г.) приканва читателите отново да се отбият в прочутото токийско кафене със звучното име Фуникули-фуникула, което освен ароматна напитка предлага уникално преживяване, изкушаващо човека от векове - пътуване през времето. И там те ще намерят стари познайници, за които ще бъдат разбулени неподозирани тайни. Приглушеният интериор и мистичният ритуал са същите, но други са героите, избрали да ... |
|
|
"Пътуване към себе си" е една от най-ярките творби в българската проза през 60-те години на XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето. В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата. "Само дълбоките дири значат ... |
|
|
На осем години Натан е влязъл в светлинния тунел на "приближаващата смърт". Хвърляйки се в едно езеро, за да спаси своята малка приятелка, момчето се е удавило. Спиране на сърцето, клинична смърт. И след това - отново животът. Двадесет години по-късно Натан е вече един от най-блестящите адвокати в Ню Йорк. Той е забравил този епизод от своето детство. Успял е дори да се ожени за момиченцето, което е спасил от ледените води на езерото - неговата любима жена Малори. Малори, която го е напуснала, но която му липсва от първия ден на раздялата. Но Натан не знае, че тези, които се връщат от отвъдното, не са вече ... |
|
|
Това бе името, което италианката ми бе казала на излизане от гората през онзи ден, който сега ми изглеждаше толкова далечен. Беше като заклинание, подшушнато ми за по-нататъшна употреба. Чак сега езикът ми се развърза да го произнесе. Тя се приближи, седна в другия край на леглото и двамата останахме вторачени един в друг. Не си спомням някога да съм гледал друг човек по този начин - когато поглъщаш отсрещното лице с очи, то става част от твоето. Усещах я физически, но това не беше плътско желание, а по-скоро имаше нещо общо с времето, едно разтеглено до безкрайност усещане за настоящето. Не се усмихна, но строгата и ... |
|
|
Романът е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Едно изключително проницателно произведение за целебната сила на въображението, където подтикът да промениш надминава този да опишеш. Това е опитът на Вирджиния Улф да разбере и приеме не само собственото си минало и случилите се в него големи трагедии, но и същността на времето и безсмъртието; да осъзнае преходността на славата и страшното забвение на смъртта. Към фара е най-известният и най-възхваляваният роман на Вирджиния Улф, творба, която неизменно стои в центъра на нейното ... |
|
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
|
|
Не бивало да прави нищо в разрез с добрия тон, предупреди го жената от къщата. Да пъха пръст в устата на спящото момиче или нещо подобно. На етажа се намираше стаята от осем татами, където разговаряха с жената, и съседната до нея, но други горе като че ли нямаше. Поради твърде притесненото пространство за помещение за гости на долния етаж, къщата трудно би могла да се нарече странноприемница. На портичката вън нямаше и табела, може би защото тайната на този дом го изискваше. В къщата цареше абсолютна тишина. След като отключиха портичката, за да влезе, старият Егучи не зърна никого освен жената, с която разговаряше сега. ... |
