Личният ми опит с аутизма. ... Д-р Темпъл Грандин проговаря едва на три години и половина. До този момент тя се изразява предимно чрез пищене, цвърчене и сумтене. През 1950 г. е диагностицирана с аутизъм и лекарите съветват родителите ѝ да я изпратят в институция за душевно болни. Тя разказва историята на живота си, описвайки как "търси опипом пътя си от дълбините на мрака" в "През моите очи" - една книга, която смая света. До нейното излизане повечето професионалисти и родители са смятали диагнозата аутизъм едва ли не за смъртна присъда по отношение на постиженията и житейската продуктивност на ... |
|
Богът на Никос Казандзакис не е съществително. Той е глагол. Бог не просто е. Бог се случва. Кратката творба "Аскетика" представлява духовният завет на Казандзакис - един синтез на размислите на гръцкия писател за Бог, за същността на света, за смисъла на живота. Този завет не е нито християнски, нито будистки, въпреки че черпи идеи и вдъхновение от духовните традиции на тези религии. За гръцкия писател "Аскетика" е това, което за Ницше е "Тъй рече Заратустра". Никос Казандзакис сам нарича своята творба: "един крясък, един силен вик... най-трогателният вик на живота ми". В & ... |
|
Произход и лечение на синдрома на дефицит на вниманието. ... Макар и излязла за първи път през 1999 г., книгата "Разпилян ум" на Д-р Габор Мате сякаш днес е по-нужна и актуална от всякога. Във все по-взискателния и безапелационен свят, в който живеем, като че ли всеки от нас открива у себе си симптоми на т.нар. синдром на дефицит на вниманието, а с оглед на поставените диагнози състоянието отдавна е добило мащабите на епидемия. Натикан в рамката на безпомощна медицинска реторика, синдромът на дефицит на вниманието привлича интереса на автора, за да може след дългогодишно изследване да заяви убедено, че не ... |
|
Изненадващите причини някои да изостават, а други да процъфтяват. Възпитаваме ли децата си по най-правилния начин, когато се фокусираме върху оценките им в училище и ги товарим с допълнителни курсове и извънкласни занимания, с амбиции и очаквания? Дали оценките и тестовете наистина са най-добрият белег за бъдещ успех в живота? Авторът на книгата Успяващите деца Мишел Борба твърди, че не е така. Тя е педагог, който изследва поведението на децата от десетилетия, и това, което наблюдава в САЩ и в други западни страни напоследък, я е накарало да обяви тревога. Децата ни са в опасност. Нивата на депресия, тревожност, усещане ... |
|
"Окото е първият кръг, хоризонтът, който обхваща, е вторият, и повсеместно в природата тази първична схема се преповтаря безкрай." Така започва есето "Кръгове", дало заглавието на настоящия сборник на Ралф Уолдо Емерсън - един от най-големите американски писатели и мислители. Книгата събира тринайсет текста на бостънския интелектуалец, чрез които богатото му творчество е представено в пълнота. "Свръхдушата", "Поетът", "За ползата от великите люде", "Торо" и най-вече едноименният "Кръгове" се фокусират върху идеята за кръговратите на съществуването, ... |
|
Силата на търпението в свят, обсебен от постижения в ранна възраст. Живеем в общество, в което децата и родителите са обсебени от ранни постижения, високи резултати на тестовете SAT, влизане в елитни колежи, постъпване на престижна работа в Google или Facebook или - още по-добре, основаване на бизнес, обещаващ да е следващият Google, Facebook или Uber. Виждаме как софтуерните програмисти стават милионери или милиардери, преди да навършат 30-годишна възраст, и смятаме, че сме се провалили, ако и ние не сме като тях. Популярната култура, преподавателите, работодателите и дори неволно родителите подценяват късната ... |
|
Всеки човек има свое тълкуване на света, което все донастройва. А самото тълкуване е вече... философска задача. Така че - всички са философи. И не могат да престанат да бъдат такива, без да престанат да бъдат човешки същества. Редом с това малък брой хора пишат специални книги по философия. Сред най-добрите от тях са онези, които помагат на обикновения човек да подобрява своята първична, естествена философия за света. Това прави и настоящата книга. Тя е съставена от микроесета - жанр, съчетаващ ерудицията, чудесния стил, хумора и "мъничко светски блясък" от автор, който владее изкуството да вълнува. Микроесета ... |
|
Какво прави човешките същества специални? Хората ще ви дадат най-разнообразни отговори на този въпрос. Може да кажат, че това е нашата способност да разказваме истории, да работим заедно, да събираме информация, да се смеем, да си представяме, да използваме език, да учим и да решаваме задачи. Дори се предполага, че сме различни, защото всъщност не се открояваме: ние нямаме специализирани рога, зъби и други природни оръжия или способност да тичаме бързо, и макар да можем да правим много от тези неща, почти винаги други животни могат да правят по-добре от нас. Тъй като не сме конкретно специализирани по отношение на ... |
|
Изданието съдържа две заглавия: "Духът на Япония" и "Изгубени птици". "Духът на Япония" е проникновено есе на Рабиндранат Тагор, посветено на самобитната японска култура и душевност и на извечното противостояние между Изтока и Запада. "Изгубени птици" е необикновена философско-поетична творба на Тагор, силно повлияна от японската естетическа традиция, написана по време на тримесечния му престой в Страната на изгряващото слънце. "В Япония демонстрацията на власт и богатство не е преобладаващият елемент. Тук човек вижда навсякъде символите на любовта и уважението, а не на ... |
|
Райън Холидей чертае пътя към това невероятно самообладание, към покоя, който е нужен, за да успеем. В духа на своите предишни книги - "Твоето его е врагът" и "Дарът на трудностите" - той черпи от мъдростта на големите философски течения и религии и от историите на значими личности - от Марк Аврелий и Конфуций до Чърчил и Кенеди, за да подчертае огромното значение на спокойствието в човешкия живот. В една епоха, в която сме подложени на невероятен информационен шум и всяка криза по света бива преувеличавана и набивана в главите ни от медии, социални мрежи и тролове, това спокойствие е ключ към ... |
|
"Идеята за проза" е една от най-оригиналните книги на Агамбен. Тя се състои от няколко десетки текста ("Идеята за проза" е името само на един от тях) в неопределен жанр, най-близо до есето, посветени на основните неща, или места, които изграждат света на човешкото. От друга гледна точка: състои се от нестандартни във висша степен опити да се дефинират основните категории на хуманитарните и социалните науки. От трети ъгъл, книгата надхвърля полето на философското, за да стъпи отвъд и без това невинаги ясно откроения ръб с литературата. В четвърти аспект книгата е вид експеримент, който заличава не ... |
|
Серия "Практики". ... "– Слънцето живо ли е? – Да. – Защо? – Защото ние сме живи. – То знае ли, кога е ден? – Да. – Как? – Вижда, че е светло. – Защо се мести слънцето? – Защото когато Вървим, то върви. – Защо върви? – За да чуе какво си казваме. – То живо ли е? – О, разбира се! Иначе няма да може да върви след нас, няма да може да свети." Ще се оставим ли да бъдем заразени от любопитството на автора към всичко, което конструира детето в езика? Имаме ли търпение да го слушаме и да настроим своя слух към моментите, когато то е истински откривател и теоретик? И не на последно място, можем ли да научим ... |