От авторката на "На изток - в рая" и "На запад от рая". ... В ледената пустош на Антарктида. Антарктида е най-студеният, най-ветровитият, най-сухият, най-пустинният, най-високият, най-изолираният, най-недостъпният континент. Държи толкова много "най-" титли, че е абсолютният географски шампион на планетата. Тук духат не какви да е, а най-силните, най-свирепите, най-студените, най-пословично ужасните, най-адските, най-смъртоносните ветрове, които атмосферата на нашата планета е успяла да измисли и осъществи. И все пак тук, в най-нечовешките условия за живот, създадени от природата, на ... |
|
Антология ... Настоящият сборник представя най-забавните анекдоти и най-известните притчи, разказвани от Ошо пред неговите ученици. ... |
|
В тази книга има върхове и падения, успехи и разочарования. Всичко, което ще прочетеш, написах с желание да споделя с теб пътя си от малките асфалтови игрища до големите световни стадиони. Вижданията си за футбола, но и за живота. Мнението си по различни теми и отговорите на доста въпроси. Срещите си с интересни хора, със световни звезди и гениални футболисти. Сблъсъците си на терена и извън него. Всички препятствия, които прескочих, за да успея - по начина, който познаваш! Моята история не е измислица, написана е в съавторство с истинския живот, и както често става в него, някои от ситуациите нямат щастлив край! Но ... |
|
"Ален Клод Зулцер разказва без драматизъм тази тъжна история за една голяма любов и за едно горчиво предателство, като съзнателно действа малко старомодно и я лишава от жизнерадостност, но с внимателно шлифован език." Ди Цайт "Това е роман, който обикновеният читател ще погълне на един дъх, а на любителите на литературата ще достави наслада с много интересни находки." Ди Велт Швейцарският писател Ален Клод Зулцер е роден в Базел през 1953 г. Живее в Елзас и в Берлин и работи като писател и преводач на свободна практика. Публикувал е няколко романа, преведени на много езици. Сред тях са " ... |
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
Във вихъра на Иранската революция. ... Двата мащабни тома на историческия епос "Вихрушка" на модерния класик Джеймс Клавел обхващат събитията през революционния февруари 1979 г. в Техеран. Шахът е свален, властта се оспорва от различни фракции, които до една развяват знамето на радикалния ислям, а аятолах Хомейни се готви да се върне триумфално в родината си и да я промени из основи. Съветският съюз прокарва своите интереси, американските тайни служби им се противопоставят, могъщи племенни вождове се борят да запазят привилегиите си, армията се разпада, а фанатизирани младежи са готови да следват заповедите на ... |
|
Пет истории за музика и здрач. ... Казуо Ишигуро , Нобеловият лауреат за 2017 г., отново ще ви изненада. Чувствени и сдържани, петте му новели наистина наподобяват нокрютни. Петимата разказвачи наблюдават преломните обрати в чуждия живот спокойно, сякаш слушат музика. Хора, които на пръв поглед са съвсем различни, изживяват криза в отношенията си, в кариерата, в творчеството и изведнъж придобиват едва доловимо сходство. Всички те търсят себе си, стремят се да бъдат по-добри, да заслужат любов. Опитват се да се почувстват живи и да не се разтворят в здрача на своя живот. С безупречния си изчистен стил, превърнал се в ... |
|
Записки от границата между световете. ... "Имам един амулет с разпятие, но с Орфей на кръста. Реплика е на пръстен печат от около III век, намерен в нашите земи. Обичах го, а жена ми се боеше от него. Когато страшното я сполетя, май реши, че ми бе даден за оброк. Струваше ми се смешно - подари ми го издател. Бяха жестоките години на прехода към кошмара на разсипията, политическата наглост, бедността, а той единствен тогава ми плати добре за книга, която сам издаде. Но тя се поболя. "Носи го, носи. - започна да ми натяква за амулета, - че току-виж се наложи и ти да слизаш в ада за мен!" Писал съм за ... |
|
Новият роман на Емилия Дворянова , носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
Фототипно издание. Библиотека Наши времена. ... Гаврил Кръстевич е първият почетен член - от 1871 г. на създаденото през 1869 г. Българско книжовно дружество (БКД) - бъдещата БАН. Четвърт век преди създаването на БКД, Кръстевич пръв дава идеята за академическо учреждение, което да се заеме с унифициране на българския книжовен език и изграждане на езикова култура. В полемика с бившия си съученик от Куручешме Георги Раковски, той призовава за налагане на говоримия език в литературата. През 1852 г. в Цариградски вестник Кръстевич взема отношение и към спорта с гърците, обявявайки се за изместване на гръцкия от родния език в ... |
|
Стихотворения. ... Преди няколко месеца автора отпразнува своята 100-годишнина. Сан Франциско - градът, който Ферлингети избра за свой дом преди почти 70 години - нарече улица на негово име и обяви 24 март за "Ден на Лорънс Ферлингети". Сред живите на този свят едва ли има друг човек, който в такава степен да въплъщава историята и литературата на XX век - и то не като абстрактен символ, а като лично преживяване. Лорънс Ферлингети e роден в Бронксвил, Ню Йорк. Завършва магистратура по английска литература в Колумбийския университет (1947) и докторат в парижката Сорбона (1950). Служи във флота в годините на ... |
|
Нобелова награда за литература. ... 1948 г., Япония строи наново градовете си след опустошителната за страната Втора световна война. Хората се опитват да преглътнат поражението и вече гледат към бъдещето. В залеза на дните си прочутият художник Масуджи Оно, който е загубил във войната жена си и сина си, запълва времето със своята градина, с двете си вече пораснали дъщери, със старите приятели по осветените с фенери тихи заведения. Но спомените го връщат отново и отново към миналото, към живота му, белязан от възхода на милитаризма. И към въпроса за вината, за угризенията, за дълга и самотата в този толкова променлив свят. ... |