Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
|
Разказвачът, алтер его на авторката, описва мимолетния живот на простодушна девойка от бедния бразилски Североизток, неумела в действията, в мислите и в словото, която вярва, че щастието е дадено всекиму, и копнее за бляскава любов и бъдеще на кинозвезда. Ала съдбата отрежда друго. И в един миг, окрилена от блянове, подхранени от чудните предсказания на фалшива гадателка, се озовава, запратена от лъскав мерцедес, в канавка край пътя, отронвайки сетното: "Колкото до бъдещето...". Разказвачът подсилва сюжетната нишка с пространни размисли за смисъла на жизнения път, за търсенето на идентичност и за изкуството на ... |
|
|
Време, когато в света надделяват омразата и насилието. В новогодишната нощ Йозеф Ердман слиза от влака в Марибор, за да изчака своя бизнес партньор. Тук е прекарал детството си, когато градът все още бил светъл и приветлив. На фона на забравените спомени от детството и сложните взаимоотношения с околните Драго Янчар преплита историите на различни прослойки от жителите на пограничния град в привидно безгрижното, но вече смутно време в навечерието на Втората световна война. Моментът на кулминацията е северното сияние, което неочаквано огрява Централна Европа на 25 януари 1938 г. като предзнаменование за наближаващ ... |
|
|
"Ако вярвате, че поезията може да развълнува човека, да го промени, да го направи по-добър и по-съпричастен към болките на другите, че може да просветли душите ни - разгърнете тази книга и прочетете стиховете на един поет от края на света, от далечната Малка Скития, където някога римските императори са изпращали на заточение непослушните поети. Днес тази загадъчна и мълчалива земя, наречена Добруджа, проговаря чрез един от своите светли поети - Сашо Серафимов." Стефан Цанев Мечтателят Ще се върна някой ден у дома тих, спокоен и мил. Ще целуна вратата, през която са минали дните ми, ще целуна леглото, ... |
|
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
|
Камбана Намерих в тревата език от камбана. Нагоре погледнах - камбана видях. Едва се полюшваше - зеленясала, няма. Пепел от нея се ръсеше. Прах Обложен със туфички мъх бе металът, години в тревата зелена лежал. Поръбено с капки роса наметало паяк над бездна от бронз бе развял. Звуци да екнат в небето. Съзвучия. Капчуци да текнат. Да млати кълвач. Камбани - кокичета под капчуците - от южняка люляни - да бият до здрач. Звъни и ликуй, весели се, камбано. Желязото кално в небето забих. Съешете се, звуци, звуци, кал изначална, ечи и ехти, намълчал се език! Любомир Николов ... |
|
|
Попаднали през 1917 година в месомелачката на болшевишкия преврат, напълно променила живота им, двама от поетите, представени в тази книга - Владислав Ходасевич и Саша Чорни, напускат завинаги родината си, а третият - Николай Гумильов, едва трийсет и пет годишен - е убит като народен враг. Но както пишат самите те, гордият им дух е останал да лети над мрачната житейска бездна, защото е прозрял безсмъртието. Владислав Ходасевич (1886 - 1939) е поет, преводач и пушкиновед. Роден е в Москва. Внук на известния литератор Яков Брафман, приел православието. Бързо стига до извода, че при болшевиките литературната дейност не ... |
|
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня ) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |
|
|
Всички познават Господин Изразителен. Има красиво лице, разпознаваемо. Снима се в реклами, обича да си прави селфита и се опива от красотата на собствения си образ. Един ден обаче, докато се любува на себе си в огледалото, забелязва нещо обезпокоително: неясно петно върху съвършения релеф на лицето си. Размиване на чертите, смътна сянка. Изразителността на господин Изразителен намалява с всяка следваща снимка. Ще успее ли той да си върне изгубеното съкровище - безупречно красивото си лице? Ще намери ли помощ в затънтеното предградие? Ще спечели ли обратно възхищението на околните? А струва ли си... Господин Изразителен ... |
|
|
Десет години след изчезването на сестра си Руте продължава да живее с огромната мъка по нея и да ѝ пише писма, за които не е сигурна, че ще стигнат до получателя си. Преследват я и спомените за нерадостното ѝ детство, мъчителните мисли за майката, която е в затвора, за бащата, когото никога не е познавала. И Руте бяга - от града, от работата си, от съпруга си и най-вече от самата себе си. В оставената ѝ в наследство бащина къща тя се сближава с добронамерените си съседи, но истинска близка ѝ става единствено реката. Единствено в нея Руте намира някакво утешение. И дори когато се опитва да започне ... |
|
|
"Ако ухото вижда истината, е око." Сентенцията на Мевляна Руми е мотото на този невероятен историко-фантастичен роман, който претворява борбата между човека и сатаната от момента на Сътворението. Сладкодумно и с чувство за хумор авторът ни пренася в средновековен Истанбул с различните му квартали, текета, кръчми, публични домове, кафенета с музика, базари; дервиши; благочестиви поклонници, музиканти, търговци, побойници, лентяи, просяци, молители, цигани и арменци. Книгата е плод на задълбочено изследване на османските източници в контекста на езиковото изразяване. Авторът е проучвал исторически книги, ... |
|
|
Синьор Сперанца, потомствен управител на сервиз за прахосмукачки и самоназначил се кмет на Промето (население 212 души) има проблем. Ако общината не намери 70 000 евро, Комисията по водите ще спре водоснабдяването на селцето и ще разсели жителите му. Домът... не, светът, който синьор Сперанца познава, ще бъде унищожен. В отчаян опит да лансира Промето като топ туристическа дестинация и да попълни фонда за ремонти, синьор Сперанца пуска невинния слух, че филмовата звезда-бунтар-секссимвол-сензация-в-социалните-мрежи Данте Риналди ще снима следващия си филм именно там. За лош късмет, измамата сработва дори прекалено добре ... |
