И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
Вече не знаем кои сме. ... Балканите са европейският регион с най-много етнически, религиозни и езикови малцинства. В повечето случаи тези хора са почти непознати. Те имат собствена, често регионално утвърдена идентичност, в повечето случаи езикът им е само говорим, но не и писмен, асимилацията им ускорява емиграцията, а с това и отказа от техния традиционен начин на живот. Дали торбешите мюсюлмани в Югозападна Македония, преминалите към исляма помаци в Североизточна Гърция и в България или арумъните християни - едва ли някой друг познава многобройните малцинства на Балканите толкова добре, колкото Цирил Щигер - ... |
|
Трето издание. ... "Предложеният сборник с описания на баяния и магии е резултат от многогодишно теренно проучване по българските земи и подбор на материали от сравнително редките архивни източници. Преди да дам някои по-обстойни обяснения за тези магични практики, бих искала да изложа мотивацията си да ги предложа в този именно вид на читателското внимание. От една страна, тази мотивация постепенно се оформи в поредица от разговори с различни хора (не специалисти в областта на хуманитарните науки) на тази тема и изразяваните от тях най-често крайни, еднозначни, но затова пък категорични оценки за баянията и магиите ... |
|
В Sapiens той изследва нашето минало, в Homo Deus поглежда към нашето бъдеще. Сега един от най-големите новатори сред мислителите на планетата се обръща към настоящето, за да намери отговор на най-неотложните въпроси. Как компютрите и роботите променят смисъла на това да бъдеш човек? Как да се справим с епидемията от фалшиви новини? Имат ли все още значение нациите и религиите? На какво да учим децата си? 21 урока за 21-ви век на Ювал Ноа Харари представлява визионерско проучване по най-належащите въпроси на деня в момент, когато навлизаме в неизследваната територия на бъдещето. Докато технологиите напредват по-бързо, ... |
|
Истории и легенди за градежа и чудесата в родни църкви и манастири. ... Ирина Пеева, автор на тази малка книжка, е събрала не само легендите за Божиите чудеса, сторени за народа ни. Тя е вложила тук своята вяра, любов и родолюбие. Разказите са земни и човечни, и същевременно божествени и мистични. Страница след страница пред очите ни се отварят дверите на християнството и разказват за времената, в които българите успели да съхранят своята вяра въпреки тежките изпитания, през които трябвало да преминат. Увлекателните разкази за 33-те български манастири ще ви докоснат и ще ви обогатят със своята фактологична яснота и ... |
|
Истории за живота, смъртта и неврохирургията. ... "На първо място, не вреди" е фаворит на "The New York Times Book Review" и "The Washington Post", а "Financial Times" и "Economist" я обявяват като едно от изданията в "Книга на годината". За нея д-р Хенри Марш получава награда Pen / Ackerley за автобиографична книга и номинации за наградите Guardian First Book Prize, Costa Book Award, Samuel Johnson Prize, Wellcome Book Prize и Pol Roger Duff Cooper Prize. Какво е да си неврохирург? Какво е да носиш отговорност за живота и здравето на друг човек? Какво е да ... |
|
Истории от Япония от авторката на Моши моши, Япония. Уки уки, Япония е втората книга на Юлияна Антонова - Мурата след Моши моши, Япония, превърнала се в бестселър и спечелила сърцата на хиляди хора по света. Това е един емоционален и интригуващ дневник на японската делничност и празничност, на чийто страници ще намерите малки есета, лични откровения, закачливи коментари, вълнуващи изповеди и магични разкази от и за една страна. Разберете Япония така, както може да я разкаже само приятел, който я обича и чувства като свой втори дом и родина."Бледорозовите цветове на ефимерно разцъфналата вишна (японската сакура), ... |
|
Това е книга за обичта на майката. Книга за топлината на семейството. За мъката, която повечето осиновени изпитват, когато разберат истината за себе си; за болката, през която партньорите преминават, за да станат родители; за омразата на осиновените към жената, която ги е оставила; за гнева, който ги разяжда, за желанието за реванш; за притесненията дали си достоен за родител; за тежестта на това да "избереш" дете; за ужасяващото очакване някой да те "одобри"; за кръста на биологичните майки - някои от които принудени да оставят децата си и живеещи винаги с частица от сърцето в ада; за загуби, тъга, ... |
|
Призванието и изпитанията на един неврохирург. Д-р Хенри Марш прекарва живота си на първа линия в хирургията. В кариерата си има както забележителни върхове, така и опустошителни спадове, но остава винаги непоколебим в любовта си към неврохирургията. След публикуването на превърналата се в световен бестселър На първо място, не вреди, д-р Марш напуска работата си в Англия, за да започне да работи безвъзмездно в Украйна и Непал. В Откровения Марш описва предизвикателствата в работата в тези страни и допълнителните прозрения относно медицинската практика, до които достига. Д-р Марш се изправя и пред тежката отговорност, ... |
|
Моят живот сред суровата пустош на саваната. Мозамбик е страна на контрастите. Голяма част от местните живеят без електричество, без достъп до питейна вода, без комуникации, а средната продължителност на живота е около 40 години. На фона на бедността и болестите страната е известна с красивите си плажове, неповторимата природа и мините за скъпоценни камъни. Именно това отвежда автора в отдалечената и опасна африканска държава. В тази различна книга Злати Златев разказва от първо лице за всички особености и трудности на живота в дивата савана, болестите, безпътицата и капризите на времето. Описва изключително красивата ... |
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
Основните съотношения на силите няма да се променят. В модела, който беше наложен на България преди повече от 30 години, тя няма никакъв шанс за каквото и да било позитивно развитие. Причината е във факта, че при геополитическото разделение на труда, в което страната ни беше поставена, без никой да я пита, на нея ѝ е отреден статут на периферна територия със затихващи функции. Територията е важна - не държавата или населението. Самият факт, че с такава лекота архитектите на прехода разчертаха лявото, дясното и центъра по външни калъпи и назначиха съответно леви, десни и центристи, показва цялата изкуственост на ... |