Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
"Нещата от живота" и "нещата от публичността" - това разбира се, е преводът на латинските изрази, фигуриращи в заглавието на книгата. Избрах ги, защото те дават най-краткото определение на нейното съдържание, а именна - кратки размисли върху теми от двете сфери на жизнения свят, в които по необходимост е потопен всеки. Да, това са размисли на християнин, но на християнин потопен в живота на полиса - член, в еднаква степен и на църковния "лаос" и на обществеността на гражданите и опитващ се да съвместява в мисълта си тези две различни (без непременно да са разделени) "принадлежности". ... |
|
Серия "Етоси". ... "Едно от централните схващания, които ще бъдат поддържани в тази книга, е, че формирането и реформирането на идентичността не е неизменна даденост на културата и историята, не завършва с достигането на зряла възраст и не може да се раздели рязко на публични и частни елементи. Същото може да се каже и за самата теория". Крейг Калхун ... |
|
От 90-те години на миналия век българската философска мисъл се опитва да навакса - чрез преводи и коментари - пропуснатите етапи във философското развитие в Европа и останалия свят. Резултатът е увличане по чужди автори и идеи. Залиня критическото начало, допълнително обезсилено от възкръсналата християнска религия, потискана в епохата на тоталитаризма. Външни "културни програми", "проекти" и спонсори накланят везните към затихване на личните философски начинания. Противно на подобни тенденции тази книга предлага нови дръзки, но и добре обосновани, критически философски студии. Част от тях визира ... |
|
Статиите, представени в сборника, са писани в различни периоди. Колекцията е съставена с намерение да се представят ключови позиции на Сергей Герджиков, развивани в продължение на десетилетия. Статиите по форма са тези, аргументации и проверки на тезите в релевантни научни теории. Добрите философски изследвания са научно и културно компетентни в конкретни проблемни ситуации. Целта на автора е да представи специфични изследвания, а не фундаментални метафизични концепции, още по-малко съдбовни интерпретации. Сборникът е разделен на три големи теми, по които авторът работи в последните две десетилетия: Отношения и ... |
|
Изследване и източници за западното българско население през XV-XIX век. Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Проф. Анастас Тодоров Иширков (1868 - 1937) е известен български географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския Университет, академик в БАН, основоположник на географската наука в България, 17-ти ректор на Софийския университет, три пъти декан на Историко-филологическия факултет на СУ, основател и председател на Българското географско дружество. Автор е на 30 книги, от които 11 издадени на ... |
|
Настоящата книга цели да покаже как повечето от различните позиции в съвременната западна философия могат да бъдат подредени спрямо четири по-общи културни гледища към историческото време. Под съвременна философия тук се има предвид периодът от Ницше, оповестил "смъртта на Бога" в западната култура, до второто десетилетие на XXI век. Но тъй като част от разглежданите нагласи имат по-дълбоки корени, изследването започва по-отдалеч с някои автори от началото на модерната епоха. В първата част от книгата е разработен модел на четирите основни културни нагласи към времето, за да бъде откроена една от тях - ... |
|
Православие, славянство, добросъседство. ... "Сигурен съм, че повечето читатели ще настръхнат от зловещата корица на тази книга и ще се стреснат от злокобното ѝ заглавие. Но сигурен съм също, че у повечето читатели тези чувства ще бъдат породени от недостатъчните познания за истинския лик на тайната сръбска политика. Защото повечето българи десетилетия наред са лъгани с добре нагласени сръбскоугодни теории за славянската дружба, за православното братство и добросъседството между сръбския и българския народ. Защото повечето българи, включително и някои интелектуалци, не знаят, че Сърбия, подобно на вампир, ... |
|
"Още на пръв поглед заглавието подсказва основните рамки на темата, която ще бъде предмет на вниманието ни. И все пак, както и на друго място съм споделял, исторически период и геоградска територия в предварително определени граници на която и да е разработка в много лсуичаи, както и тук, се оказват в определено отношение незадоволителни и тесни. Това уточнение изглежда съществено, тъй като същинското начало на голяма част от процесите, свързани с развитието на различно формираните човешки общества, датират от периоди, предхождащи рамките на Античността, понякога значително повече от цяло хилядолетие. Сериозни ... |
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
Този том събира някои от най-важните културни текстове на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър? Изоставя ли Фройд зоната си на експертност, когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е ... |
|
Съставител: Георги Каприев. ... Сборник в чест на проф. д.ф.н. Олег Георгиев. ... |