Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
|
Луничави разкази съдържа двадесет истории, писани през последните три години. Едни от тях ще ви разсмеят, други ще ви натъжат, доколкото смехът и тъгата са главни ингредиенти на този сборник, а защо ли не и на живота ни извън книгата. Здравка Евтимова (р. 1959, Перник) е носителка на редица литературни награди, сред които Златен ланец, Чудомир, Блага Димитрова, Балканика, Роман на годината 2015 на Националния дарителски фонд 13 века България (за Една и съща река ). През 2019 г. на Здравка Евтимова е присъдена Националната литературна награда Христо Г. Данов - за цялостен принос към българската духовност, а през ... |
|
|
"Значението на Мустафа Кемал Ататюрк не само за Турция, но и за Балканския регион и Близкия изток трудно може да бъде преувеличено. Биографията с автор Шюкрю Ханиоглу е с безспорен принос в изследването на тази забележителна фигура и нейния исторически контекст." Д-р Димитър Бечев, Център за европейски изследвания, Оксфорд "Фигурата на Мустафа Кемал отдавна привлича вниманието на българската общественост поради безспорното значение на неговото дело, както и поради личните му контакти с България. Въпреки това, като изключим една биография, издадена преди близо петдесет години, българският книжен пазар не ... |
|
|
Не е четвъртата поетическа книга на Александър Христов, автор на Крайпътна обител (2017), До първата сянка (2021), Ако мястото е време (2022). Александър Христов е доктор по българска литература и асистент в Катедра Българска литература, ВТУ Св. св. Кирил и Методий. Носител е на награди за поезия, белетристика, критика. Стихотворенията му са превеждани на английски, испански и немски език."Вниманието е оръжие, когато сирени като великани стъпкват работливите мравки на мислите и мъртвите потъват като вино в големите гърла на малки екранни говорители. Приласкават пияни призраци на измислени голиати и давидовци. Няма ... |
|
|
"Лоно е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. Лоно е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд." Иван Димитров "В Лоно прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. ... |
|
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |
|
|
В нито едно друго произведение Кафка не се разкрива така, както в Писма до Милена. Милена Йесенска - талантлива и харизматична, преводачка на Кафка на чешки - е единствената жена в живота на писателя, която се приближава истински до него. За Кафка тя е жив огън, какъвто никога не е виждал. Именно с нея той споделя най-съкровените си мисли, а след края на връзката ѝ поверява своите дневници. Писма до Милена са интимен прозорец към желанията и надеждите на един от най-значимите писатели на XX век. Кафка се запознава с Милена Йесенска през 1920 година, когато тя превежда негови текстове. През 1924 година Кафка умира ... |
|
|
Надежда Радулова е родена през 1975 г. Завършва Българска и Английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща и The Open University, Лондон. Академичните и интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/род/овите изследвания (Gender studies). Понастоящем е докторантка към Катедра по теория на литературата към СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е редакторка в месечното списание за пол, език и култура „Алтера”. Първата и стихосбирка „Онемяло име” излиза през 1997 г. с конкурс на “ ... |
|
|
С предговор от Хорхе Букай. ... Това не са приказки за деца. Това не са приказки за възрастни. Това са приказки за пораснали деца, т.е. тези, които са запазили детската чистота и невинност, доброто си сърце и оптимизъм, но наред с това притежават отговорност и зрелост. Всичко това заедно прави мъдростта, която знае какво иска от Живота, но се пита и Той какво очаква от нея. Книгата съдържа 36 приказки, в които има юнаци, змейове, подземни царства, принцеси, говорещи животни, магьосници. Символите и метафорите достигат директно до душата. Така посланието заобикаля съпротивите на разума и егото. "Приказките на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Една велика жена, може би най-великата измежду всички жени, живели някога на света" - така нарича Марина Цветаева в своето есе Евгений Евтушенко. Голямата поетеса е представена с лирически стихотворения и поемите ѝ "Поема за Планината", "Поема за края" и "Рейс". ... |
