Изключително ценни материали из живота на българите са побрани в двата тома на "Княжество България". Вторият том се отнася за периода от падането на българското царство под османско владичество до Руско-турската война. Авторът прави и очерк за последните български царе. По-обширно е писано за еничарите, защото са играли важна роля в държавния строй. Изложени са някои подробности за кърджалиите, за освобождението на Гърция и Кримската война, в които българите са взели участие, предлагат се също така и други интересни исторически сведения за въстанията след 1834 г., българските хайдути, преселването на черкезите в ... |
|
В книгата се разглеждат усилията на българската дипломация начело с Атанас Буров за намирането на изход от задушаващата международна изолация на България след катастрофалните войни (1912-1919) и последвалите ги вътрешни опустошителни граждански стълкновения (1919-1925). Проследяват се драматичните перипетии на преговорите за сключването на Бежанския и Стабилизационния заем, както и за постигнатите облекчения по изплащането на репарационните задължения. На този фон са очертани трудните взаимоотношения на България със съседните балкански страни и с водещите европейски държави. Изтъкнати са усилията на правителството да ... |
|
Професор Петър Димитров Ангелов, д.и.н., е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на редица студии, статии и учебници, както и на монографиите "България и българите в представите на византийците", "Средновековната българска дипломация", "Чуждите народи в представите на средновековния българин", "Слуховете в средновековна България". В тази книга са представени хронологично най-важните исторически събития и личности от Българското средновековието. ... |
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
За Руско-турската война и днес се носи опашатата лъжа за 200 000 загинали руснаци, макар че руската армия, минала Дунав, е била около 190 000 души. Все още трудно си пробива път истината, че в цялата война са загинали 22 391 войници и офицери! В същото време и днес се премълчава фактът, че във войната са загинали над 30 000 българи, както и пълният текст на Сан Стефанския мирен договор! Сигурно защото договорът гласи, че България ще бъде окупирана за приблизително две години от петдесетхилядна руска армия, че всички разходи за окупационните войски ще бъдат изцяло за сметка на окупираните територии, че на България се ... |
|
Историята лесно може да бъде превърната в мит. Трудно е зад мита да видим реалностите на миналото. Това ни помага да направим изследването на Ангел Димитров. Книгата има два центъра. Първият е разположен в историята на съвременността и анализира разпадането на Югославия и обстоятелствата, при които Република Македония се превръща в независима държава. Другият насочва вниманието към сложния, противоречив и моделиран отвън път към македонската държавност. В това първо по своя интегрален исторически подход изследване на произхода на съвременната македонска държава, авторът не оставя без отговор и най-сложните въпроси за ... |
|
Документален сборник, съставен от рапортите на българските владици в Македония и Одринска Тракия през 1912-1913 г., посветени на отношението на турската, сръбската и гръцката власт към завареното българско население. Издевателствата над него са описани недвусмислено: с конкретни имена, цифри и факти. Представени са списъци на арестуваните на остров Трикери, в Подрум кале, в солунските затвори и др. Проследен е процесът на ликвидиране на българските училища, църкви и читалища, както и на физическото унищожаване на интелигенцията. Изданието е богато илюстрирано. ... |
|
Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови – техния сборник „Български народни песни“. Ръкописът е запазен в архива на руския славист Измаил Срезневски. За Петербургското Археологическо дружество, чийто член е Срезневски, Константин Миладинов е съставил в края на 1858 г. записано на кирилица представително сборниче. Желанието му е било да покаже многообразието на целия сборник, но акцентът е сложен върху юнашките песни (514 от 830 стиха). От голям интерес са бележките на Константин Миладинов към песните. Те са 215 и съдържат: превод на руски на редица думи ... |
|
В своята философия на историята Хегел въвежда две знаменити понятия, приложими изцяло към българския преход - "хитрост на разума" и "ирония на историята". Най-общо зад тях стои идеята, че хората имат едни намерения и преследват едни цели в историята, но се получава нещо съвсем различно. Това е валидно в много висока степен и за българския преход, възприеман от голяма част от неговите активни участници и от голяма част от населението като "големият грабеж" и "голямата измама". И сериозният анализ следва да открие именно в какво се състои "иронията на историята" на ... |
|
Книгата е посветена на древнотракийските легенди и митове. Поради обстоятелството, че те най-често се приемат като съставна част от елинската религия и митология, а тракийското небе силом се населява със същите божества, които обитават планината Олимп, в изложението е направен опит да се отдели местното от гръцкото. По този начин се предлага възможността преданията да са наистина тракийски и именно култовете и героите на тези хора да са усвоени по-късно от южните им съседи и да са преработени съобразно собствената им светогледна призма. Целта е в контекста на живата действителност на преден план да се изведат тракийските ... |
|
Поредицата „Богомилството и Европа“, която се подготвя от издателство „ Изток-Запад “ и от Университета по библиотекознание и информационни технологии, има задачата да ви представи важни изследвания върху това голямо явление от нашата история, които не са превеждани на български или които са отминали без необходимото внимание на своето време. Такава е книгата, с която започва „Богомилството и Европа“ – ръкописът на екзарх Стефан „Богомилите и Презвитер Козма“, който за първи път е видял бял свят в Лозана, Швейцария, през 1920 г. като дисертация на френски. В поредицата ще попаднат книги, които още от миналия век посочват ... |
|
Трето допълнено и основно преработено издание ... "Кой кой е в Средновековна България" е незаменим справочник за специалисти, студенти, учители и ученици. За всички, които искат да съхранят историческата памет на българския народ. В 800 статии авторите са събрали 1 000 имена, разположени във времето и пространството, и чрез личностна характеристика са ги подредили в хронологичната рамка VII-XIV век. ... |