Разказ за деградация и страх, вяра и състрадание от един оцелял от нацистките лагери на смъртта. ... |
|
|
“Убийците на паметта” е книга-визия за Аушвиц, за дебатите след Аушвиц, за неосъществените дебати за Аушвиц и за Холокоста. За отрицанието на свидетелствата и за очевидците на Холокост. За думите и тълкуванията. Но книга-визия и за непрекъснатото политическо и медийно присъствие на “историци ревизионисти” в света. Въпреки че, както самият автор посочва, Дж. У. Буш обяви за такива историци тези, “според които нямало никакво доказателство, че Ирак притежавал оръжия за масово унищожение”. Това е книга-визия за употребата на свидетелствата. Читателският ти поглед се движи сред графика за истината и лъжата. Има потоци от думи, ... |
|
|
"По пътя към един приятел" започва сензационно. На 15 юли 2001 г. изтощен слон блокира голямо кръстовище в Осло. Телевизионен екип проследява бягството му и показва опустошенията след него. Краят на сензационната новина е началото на житейския път на Вилгот. Неговият слон е избягал и препречва движението. За да разберем как слон се е озовал в някогашно имение, Вилгот ни разказва за детството си. Читателят непрекъснато усеща, че ще се случи нещо изключително драматично, подозира какво, но научава едва с последния ред. Книгата е необичайна и силна, защото събужда чувства като: гняв, копнеж, любов, но дори когато ... |
|
|
Първото, което непредубеденият читател усеща, докосвайки се до разказите на Унамуно, е простият изказ: авторът би могъл да стои пред нас и да говори също толкова непринудено. Изреченията са кратки, но това не пречи речта да е топла и образите да оживяват. Често писателят върви редом с персонажите си, следва пътя им като добросъвестен хроникьор и даже разговаря с тях, напътства ги, понякога спори или ги оставя да правят каквото си поискат. Премеждията им са и негови заради голямата му обич към героите – те са му скъпи и той ги жали, особено когато съдбата им е тежка или са безсилни да променят участта си. Ето защо се ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Съвременникът Йордан Вълчев остави като наследство в архива си и автобиография, и водени "дневници". Чрез тях - след като го бе правил в разкази, романи, публицистика и календаристика - простичко и безхитростно заговори за себе си и ни приобщи към противоречивото лице на своето време. А той беше велик жизнерадостник и човек на съзиданието."Дневниците на писателя дисидент" излезе в края на декември 2004г., привлече вниманието на критиката и на читателите през първите месеци на 2005-а. Поради скромния си тираж и създалия се повишен интерес книгата бе бързо изчерпана на ... |
|
|
Кой българин посреща в дома си двама султани? Какво се случва с жената на Христо Ботев след неговата смърт? Кой е първият български олигарх? Защо авторът на българския химн не можа да стане известен? Кой е най-богатият български министър-председател? Коя е първата българска феминистка? За какви злоупотреби бяха съдени съпартийците на Стамболийски? Кой е първият български футболист, играл в чужд футболен отбор? Как загина първият български партизанин? Българин ли е най-големият фалшификатор на долари в света? Защо най-успешният български джаз певец стана метач? Как се става милионер по време на социализма? ... |
|
|
Стихове. ... "После нощта ще губи достоверността си, сърцето ще се пълни със звезди, и музиката им ще ме избистря... Как да изчезне самотата? Просто я наречи свобода." Из "Употреба на свободата", Валентина Радинска ... |
|
|
"Животът минал, дорде се наканиш да извикаш Долу председателя!", казва сръбският хуморист Нинус Несторович. След избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС българите изригнахме своето "Долу" срещу тази нечувана наглост, демонстрирана от новата тройна коалиция между БСП, ДПС и "Атака", и проявата на растящо в геометрична прогресия политическо дебелокожие. Решенията, назначенията и действията на правителството на Пламен Орешарски досега дадоха всички възможни основания, за да се уверим, че не сме избързали с оценката си – управляващата тройна коалиция е съставена от изключителни политически ... |
|
|
"Изминаха две десетилетия от хендека, в който българският народ сам се вкара и го нарече "преход". То не бе преход, то не бе чудо!". С тези думи вашият стар познайник - учен и политик - Петър Берон започва тази книга, за да отсече с един замах: "На българският фронт (почти) нищо ново!". Заглавията на първата част на книгата "Интервюта" подсказват както тематиката, така и позициите му: "Политиците да работят за България, а не за себе си!", "Ставаме гости в държавата си", "Не може хем душата в рая, хем "пу не играя"!", "Народът ни губи ... |
|
|
„Окупирай”, по думите на Ноам Чомски, „е първата масирана реакция на обществото срещу трийсетгодишната класова война”, подклаждано от народа движение, започнало в Ню Йорк сити на 17 септември 2011 г., и лавинообразно разгърнало се из хиляди места в световен мащаб. Макар че повечето от първородните сцени на бунта са потъпкани от полицейските набези, до началото на 2012-а движението вече не окупира само палатковите лагери, но и националното съзнание. В беседите си Чомски изтъква, че едно от най-знаменитите постижения на движението е фактът, че подсигурява място на въпроса за хорското неравноправие в дневния ред на ... |
|
|
От изток идва светлината. ... Стефан Бакърджиев е роден на 12 ноември 1955 година. Завършил е гимназия с преподаване на френски език в Стара Загора и Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Издал е два романа: "Миг преди празника" (1995) и "Шепа прах от урните" (2006). Главен редактор на списание "Кула". ... |
|
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |
