"Докато четете тази книга ще ви е трудно да повярвате на очите си. Авторът на този шедьовър е 25-годишен и вече губи сили от болестта. Но думите на Блехер не просто описват предметите - те забиват своите нокти в нещата и ги понасят високо." Херта Мюлер "Блехер често е сравняван с Кафка (и това не е случайно), но най-силната му връзка е със Салвадор Дали. Като "омекналите часовници" на Дали, всичко тук е пред разтапяне. Изглежда сякаш света на Блехер е винаги на ръба на онтологичен разпад; зад булото на нещата, в него е вперило поглед нищото." The Times Literary Supplement " ... |
|
"В канцеларията" за първи път събира написаното от Роберт Валзер между 1897 и 1931 / 32 г. за битието на чиновника в зората на модерната цивилизация. Със своята ирония и словесна акробатичност тези самородни късове проза са не само виртуозна литература, но и културно-антропологични есета за отношението между света на отчуждаващия труд и индивидуалното изкуство на оцеляването. ... |
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Благодарение на тези страници заедно събираме едно десетилетие, връщаме се към Синьото, Ах, Мария и Витамин Б, към москвич Алеко и касетките, в Созопол, какъвто беше някога. При други мили... Заедно сме riders on the storm, holy divers и absolute beginners. Завинаги в ягодовите полета. Недосегаеми и вечни. ... |
|
Приказно морско градче, в което хората се събират, обичат, разделят. И винаги намират време да седнат заедно на маса за поне още една наздравица. Морето ги тегли като котва. Също и любовта към полуострова с тесните му калдъръмени улички, облечени в дърво къщи, веяни паламуди и кръчми, които рядко излизат в отпуск. Тази толкова лична книга ни връща назад във времето, когато градът е убежище не само за рибари, но и за чешити, артисти, писатели, художници. Тогава един млад лекар пристига на работа в местния Военен гарнизон и бързо става доверен доктор и опора за созополчани. Срещите му с тези автентични персонажи раждат ... |
|
Истории за живота и музиката. ... "Наистина се случваше. Гледах себе по MTV. Не Майкъл Джексън или The Cars. Не Мадона или Брус Спрингстийн. Не. Бяхме Крист, Кърт и аз - свирехме песен, която написахме в шибана плевня. Най-важният елемент на рокендрола ми беше разкрит в изпълнението на Naked Raygun, а именно суровият и несъвършен звук на човешки същества, които изразяват вътрешния си глас пред всички. И така, без обичайните структури и правила, които обикновено вървяха с тези неща, приех музиката за своя религия, магазина за плочи за моя църква, рок звездите за светци и песните им за химни." Дейв Грол Дейв ... |
|
От автора на "Убийства 4D", "... А те изпълзяват нощем", "Часът на кошмара - 4:50", "9.8 по скалата на болката"."Защо сънуваме толкова много, а си спомням толкова малко? И то само кошмарите! Преследват ни тъмни сенки, настигат ни уродливи същества, лутаме се в тесни коридори, в които въздухът ни свършва, а крайниците ни се движат все по-сковано и тежко сякаш сме обречени. В 4.50 сутринта. Кога започваме да виждаме в жълто? Или в... черно-бяло? От какво се пораждат болката и тъгата? Чиста биохимия ли са или... Тази книга щеше да е само автобиографична, ако в нея нямаше и голяма ... |
|
Какво означава да бъдеш силен? Какво изобщо е това? И какво ще стане, ако нямам достатъчно от тяхната сила? Може би само това, че се страхувам, означава, че съм без сила? Няма ли да оздравея, ако понякога ме е страх? Авторката ни пренася в Словения от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, където се срещаме с нейното семейство, близки и приятели. С искрен и непринуден глас в началото тя ни потапя в почти идилична атмосфера, описана през очите на тийнейджърка, чието детство обаче е затишие пред буря. И бурята идва. Рак на мама. Шок, след който бурята не стихва и вместо затишие идва пак буря. В центъра на ... |
|
"Лична, чудно-пъстра и лека за четене, "Нещотърсач" на Екатерина Петрова е като галерия с миниатюрни портрети - уж на вещи, но всъщност на места и култури. Приятно освежава паметта за безгрижното фланьорство от предходните две десетилетия." Албена Шкодрова "Нещотърсач" е като бездънен куфар, в който се побира цял един свят, пълен с вълнуващи сюжети - бележник Moleskine, матрьошка, бял потник, трохи от мадлени, жълто паве, люблянски змей, марсилски сапун, пилешка кост, наниз от мъниста. Екатерина Петрова разказва с литературен талант и журналистическо преклонение пред фактите историите зад ... |
|
"Led Zeppelin" е абсолютно явление - между членовете на бандата тече необяснима химия, която се претворява в албумите им, продавани в десетки милиони екземпляри. Личен приятел на Джими Пейдж и Робърт Плант, музикалният журналист Мик Уол увенчава дългогодишните си проучвания за Led Zeppelin в "Когато великани стъпваха по земята" и разкрива неподправената и величествена история на култовата банда. Авторът ни повежда на обиколка в бекстейджа, където във вихъра на славата си странстващите рицари на рока често потресаващо издевателстват над боготворящите ги групита, а алкохолът и наркотиците се леят в ... |
|
"Непрочетено" се основава изцяло на ръкописния архив на Димитър Воев и за пръв път представя неговото творчество в автентичен и завършен вид. Димитър Воев (1965 - 1992 година) e български поет, композитор и музикант, чийто най-активен период обхваща годините около падането на Берлинската стена. Той е основател и фронтмен на редица музикални групи ("Парадокс", "Вход Б", "Воцек и Чугра", "Кале"), най-известната от които е култовата "Нова генерация", чийто стил Воев определя като "студена вълна" (cold wave). Най-популярният български член на легендарния ... |
|
Романът носи на своя автор "Голямата награда на Френската академия" и надхвърля успеха на "Под слънцето на Сатаната" - творбата, която десетилетие преди това е накарала да се заговори за Бернанос като за "френски Достоевски". И до днес критици се питат дали "Дневникът на един селски свещеник" - тази "изповед от бездната" - не е и последният голям християнски роман в съвременната литература. При всички случаи става дума за книга предизвикателство, убягваща от всякакви традиционни класификации или жанрови определения."Същата самота, същото безмълвие. И този път - ... |
|
Нора пише книга за майка си - знаменитата ирландска актриса Катрин О'Дел. Разказът за живота ѝ се преплита със собствената история на Нора и с бурната история на модерна Ирландия. Енрайт разгръща вечната тема за отношенията между майка и дъщеря в роман за славата и нейните сенчести страни, за обичта и насилието, за вътрешното опустошение и надеждата. Читателят е въвлечен в завладяващо пътуване в спомените: понякога забавно, понякога болезнено. Дали то ще открие истината за изгубените любими хора и за това кои сме ние без тях?"Смес от лирична проза, непосредственост, топлина и емоционална дълбочина." ... |