Предлаганата монография изследва изборния процес в страната в първите години на XX век. На фона на тенденциите в европейски и световен мащаб се проследяват причините, поради които българските държавници постепенно изоставят традиционната мажоритарна система и я заменят с пропорционална. На детайлен анализ са поставени промените в изборния кодекс в периода 1908 - 1914 г., както и отражението на новите регулации върху изборния процес и политическата система на България. Д-р Светослав Живков е роден през 1979 година в София. Възпитаник е на 7 СУ Св. Седмочисленици и на Софийския университет Св. Климент Охридски. Магистър ... |
|
|
Културни и политически проекции на българската история от Възраждането до края на Първата световна война. Миналото присъства навсякъде около нас. Наднича от най-неочаквани места. Навлиза дълбоко под различни форми дори в най-интимните ни човешки пространства и цялата му тази многолика множественост няма как да бъде нормативно удържана от официалната история, реконструирана с обичайните научни методи и теории, тъй като с времето тя започва да надскача самата себе си, да съществува отвъд себе си в разнообразието на многобройните си употреби. Настоящото изследване си поставя за основна цел да опише някои от формите на това ... |
|
|
Въз основа на писмени, епиграфски, нумизматични и археологически извори трудът разглежда политическите и икономически отношения, от края на VІ до средата на ІV в.пр.Хр., на най-голямата тракийска държава в Европа Одриското царство-империя, с древногръцките градове по неговите крайбрежия (на Егейско, Мраморно и Черно море) и с полиса Атина, като лидер на Първата и Втората атинска империя. Политиката на Одриското царство като империя изисква използването на пазари за развитието на стокообмена и получаване на печалба от това. Тъй като собствените тракийски тържища (със смесено население) не удовлетворяват тези нараснали ... |
|
|
Най-ранният - средновековният - период в историята на българската литература продължава повече от осем века – от втората половина на IX в. до към края на XVII в. С него са свързани имена-легенди в българското културно наследство – светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Евтимий Търновски... Старобългарската литература се превръща в основен фактор за изграждане на българската култура, който скрепява религиозните и естетическите представи с политическите идеологии на средновековното общество. Тя обговаря пространството на българина, като обвързва език и идентичност, творческа воля и ... |
|
|
"Трябва да призная, че никой друг български писател не е оказвал върху мене такова влияние... За неговите чудни книги напълно прилягат словата на отец Сисой, които самият Елин Пелин написа в "Под манастирската лоза": "Книгите са като хората - когато остареят, стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното ... |
|
|
В книгата се проследява животът и делото на Климент и Наум - видни български учители, последователи на Кирил и Методий, работили през Средновековието у нас. Характеризира се времето на тяхната дейност, отношението на тогавашните управници, трудностите, които са срещали. Специално внимание е отделено на облика им, влиянието на Кирил и Методий върху личността им: Климент - предан и отзивчив към материалните и духовни потребности на народа, любещ децата, мъдър наставник, образец за младежта с моралната си чистота, работоспособност, всестранна дейност; Наум - обучаващ, привличащ и поощряващ учениците и последователите си към ... |
|
|
"Йовков съхрани някои нравствени добродетели: човеколюбието - то беше неговата стихия. Показа ни у българина - човека... Със своя слънчев талант, със своята очарователна поетическа замисленост той издигна нравствените добродетели на народа до общочовешки истини, посочи ни вечната неостаряваща духовна красота." Симеон Султанов ... |
|
|
"Голямото умение на Йовков да композира, да строи творбите си говори за забележителната му литературна култура. Той е школувал у големи писатели - Толстой, Тургенев, Чехов, от българските - Иван Вазов, Елин Пелин, - умее да съчетава простотата и яснотата на разказа с дълбоко вътрешно вълнение. Съвършенството на твореца у него е резултат на продължителен, съзнателен, упорит труд, както показва това творческото му развитие. Той се е учил и от естетическия опит на народа - от ония непринудени разказвачи, които дълги години е слушал по селата, в кръчмите, по водениците, по пътищата на Добруджа..." Петър Динеков ... |
|
|
Най-прекрасният от творческите светове на българската проза е този на Йовков. Свят, изпълнен с епическа мъдрост, красота и хармония. Българският разказ при Йовков (след Вазов и Елин Пелин) достига третия си голям връх. Този връх е и художествено най-зрелият и поставя Йовков до такива световни майстори на жанра като Чехов, Мопасан, Бунин, Шърууд Андерсън, О'Хенри, Хемингуей... "Мъдрецът наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беще преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, нещастия е пълен този свят, но все пак има нещо, което е хубаво - което стои над всичко друго - любовта между ... |
|
|
Изградено въз основа на широка документална база - материали от централните и някои регионални архивохранилища, от периодичния печат, непубликувани и публикувани спомени и мемоари, използвани сведения от интернет, монографични трудове и други, изследването проследява дългия път към построяването на Дунавския мост през 1952 - 1954 година. В този труд авторите задълбочено разглеждат и анализират всички дипломатически преговори, водени през XIX и XX век, отнасящи се до построяването на мост над река Дунав. Показана е позицията на всички балкански и европейски държави, които имат икономически и политически интерес от ... |
|
|
Юбилеен сборник посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева ... "Културното наследство в съвременния град" е юбилеен сборник с материали от научната конференция, посветена на 85-годишния юбилей на ст.н.с. Магдалина Станчева. Проблематиката на статиите в сборника е свързана с изключително актуалните проблеми за културно-историческото наследство, поставяни все по-настоятелно не само от археолози, историци, но и от архитекти, изкуствоведи и цялата наша научна общественост, за да може наистина да се опази за поколенията това, което времето е съхранило през вековете. Магдалина Станчева е един от на- ... |
|
|
Създаващите се нов тип отношения между неотдавнашните балкански врагове България и Турция, регламентирали мира помежду си с Цариградския (Константинополския, Истанбулския) договор от 16/29 септември 1913 г., се характеризират с динамика и противоречивост не само за първата година след Балканските войни, но дори и през периода на съюзничеството в коалицията на Централните сили по време на Първата световна война (1915-1918 г.). Това би следвало да се изведе като най-значимата синтезираща характеристика, която би могла да се направи от обобщаващия поглед върху източниковия материал за периода 1913-1918 г. от висотата на ... |
