Българо-турски военнополитически връзки и отношения (1915-1918 г.)

Създаващите се нов тип отношения между неотдавнашните балкански врагове България и Турция, регламентирали мира помежду си с Цариградския (Константинополския, Истанбулския) договор от 16/29 септември 1913 г., се характеризират с динамика и противоречивост не само за първата година след Балканските войни, но дори и през периода на съюзничеството в коалицията на Централните сили по време на Първата световна война (1915-1918 г.). Това би следвало да се изведе като най-значимата синтезираща характеристика, която би могла да се направи от обобщаващия поглед върху източниковия материал за периода 1913-1918 г. от висотата на изминалите девет десетилетия историческа дистанция.
Тези двустранни отношения търпят най-бързи изменения обаче през първите две години след прекратяването на Балканските войни, като заедно с това оказват влияние в различна мяра не само във взаимоотношенията между коалицията на Централните сили, но и върху международните отношения в Европа най-вече през горещото лято на 1915 г., когато става подписването на двустранното споразумение, а и на договореностите в Плес (днешния гр. Пчшина в Полша) и в София - все актове, обвързващи малка България с Централните сили.

Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий
Велико Търново 5003
ул. Теодосий Търновски №2
rector@live.uni-vt.bg