Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
Историята често ни среща с личности, за които няма да прочетем в учебниците, но които са дали своя значим принос за развитието на страната. Те са се сражавали за свободата на Отечеството, изградили са модерна България със своя съзидателен труд, постигнали са научни успехи или пък са ни завещали безценни произведения на изкуството. Всички тези хора днес попадат в графата "забравени". Книгата "Достойните непознати" ни среща с 50 истории на бележити наши сънародници. Историите на Коста Евтимов Наполеона и Иван Вариклечков ще ни покажат колко е важно да защитаваш своя род и родина, Рашко Зайков и Георги ... |
|
Днес повечето хора не вярват в старите обреди и съществуването на древни същества и магични предмети. Затова и ролята на кукерите и сурвакарите е променена. Маскираните игри са се превърнали в голям карнавал, където участие вземат всички желаещи - млади и стари, мъже, жени, деца. Маскираните играят на празника си в селото, а след това се явяват и на множество фестивали. Всеки район си има маскараден фестивал, където участват групи от цялата страна и чужбина, а Сурва в Перник и Кукерландия в Ямбол са двата най-големи. На фестивалите се представят маски и костюми, пресъздават се традиции и обичаи, свързани с маскарадната ... |
|
Енциклопедия. ... Народната обредност е прикрепена към датите на източно-православния църковен календар и претърпява редица промени. Религиозен синкретизъм под формата на "битово християнство" или "езическо православие", който е характерен за нашите празници и обичаи. В хода на времето те следват своя естествен процес на развитие, при който едни елементи отпадат, други се модифицират, възникват нови. Постепенно отслабва и се губи първоначалната им обредно-магическа същност. Описанието на традиционните празници е допълнено с данни за православния християнски календар, кратко житие на светеца - патрон ... |