Романът Ирасема 1865 г. е история за любовта между Ирасема - красива млада индианка от племето табажара, дъщеря на шаман и пазителка на тайната на бога Тупа, и Мартим - португалски воин, застанал на страната на враждуващото с табажарите племе питигуара. В Легенда за Сеара, както Аленкар определя творбата си, се срещат индианците и португалските заселници на земята, която днес се нарича Бразилия. Ирасема и Мартим имат син на име Моасир и това е първото, родено в Сеара, дете, което е истински бразилец. Ирасема е алегория на мита за основаването на Бразилия, а творбите на Жозе де Аленкар са смятани за опит да се хвърли ... |
|
Бътънууд, Алабама е малко градче, сгушено дълбоко в американския Юг и като във всеки малък град всеки знае всичко за всеки, а семейното ти име може да бъде едновременно титла и присъда. "Дайте бебето на Блу Бишъп." Никой не знае това по-добре от Блу Бишъп, която цял живот се бори с лошата репутация на семейството си. Младата жена чува какво шепти вятъра и умее да намира неща - от изгубени бижута и домашни любимци до неприятности. Никой не е по-изненадан от самата Блу, когато открива изоставено новородено близо до вековен чинар, от когото местните търсят съвет и утеха в трудни ситуации. "Следвай сърцето си, ... |
|
Дори ангелите имат своите демони! Париж, Коледа 2021. След сърдечен пристъп Матиас Тайфер се събужда в болнична стая от божествена музика. Когато отваря очи, вижда до леглото си красиво непознато момиче, което свири на виолончело. Това е Луиз Коланж - студентка, която идва като доброволка в болницата да повдига духа на пациентите. Казват, че първото впечатление е най-вярно. Не и в този случай. Тя го смята за сприхав циник, а той нея - за непоносима многознайка. И все пак - оказва се, че се нуждаят един от друг. Той от нея - за да нахрани кучето му, а тя - за да поеме той един малко странен случай. Матиас отдавна се е ... |
|
Всеки има история за разказване. Ами ако някой няма своя история? Тогава какво? Превръща се в колекционер на чужди истории. Като Джанис. Не си спомняше как започна колекцията ѝ. Може би с нещо, което бе зърнала, докато пътуваше с автобуса през околностите на Кеймбридж до работа? Или с част от разговор, който бе дочула, докато миеше някой умивалник? Не след дълго (докато почистваше прах във всекидневна или размразяваше хладилник) забеляза, че хората ѝ разказваха своите истории. Вероятно винаги го бяха правили, но сега беше различно, сега историите напираха да стигнат до нея и тя ги притегляше към себе си. ... |