Последната великолепна есеистична книга на хърватската писателка Дубравка Угрешич - "Европа в сепия", е истинска находка за всеки сериозен читател заради удоволствието от общуването с умен, забавен и щедър събеседник по въпроси, които живо го интересуват. Дори да е чел другите есеистични книги на тази авторка и да познава нейния стил, той отново ще бъде изненадан от умението да достига до сърцевината на проблемите с неподражаема лекота, да ги анализира винаги от неочаквана гледна точка, да въвлича читателя във вълнуващо пътешествие, да контактува с него с една естествена диалогичност, да му се доверява и да го ... |
|
Целите на монографията са пряко свързани с обекта на изследването - личността, обкръжението и средата на младия принц Ферднанд в десетилетията до възшествието му. С това на практика се обработва целия период преди встъпването му в длъжност. Това е своеобразен първи изследователски пласт, който може да бъде определен като лична биография на бъдещия владетел. Вторият изследователски пласт е проследяване на процеса на възпитание и мотивация на младия аристократ като носител на бъдещи отговорности на управленец - без никаква географска и национална фиксация. Третият изследователски пласт е представянето на голяма част от ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
Завладяващ разказ за любовта и магията на храната. Да си Пир-и Леззет е рядък талант. Само двама, може би трима се раждат с тази дарба на всеки няколко века. Носещият титлата е кулинарен гений - той владее ароматите и вкусовете и умее да ги използва, за да влияе на сърцата, умовете и здравето на онези, които опитват неговите творения. Именно един Пир-и Леззет е главният герой на този роман. Оцелял в едно от най-кървавите кланета в историята на двореца, той е още само дете, когато съдбата го среща с майстор, който разпознава дарбата му. Изобилстващ от чар и интриги, "Падишахът на подправките" е вкусно и ... |
|
Крайно неуспешен банков обирджия се заключва заедно със свръхентусиазиран брокер, двама кисели любители на "ИКЕА", жена в напреднала бременност, суициден мултимилионер... и заешка глава. Сградата е обсадена, а на полицията се налага да води преговори и да носи пица. В крайна сметка заложническата драма има щастлив край - обирджията се предава и пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма никого. Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия: Как е успял да се измъкне обирджията? Защо всички са толкова ... |
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
Второ преработено издание. ... Една жена с име на празник, способна да се влюбва във всекиго и да носи нещастие с щедростта си. Един играч на зарове, чийто неотменим късмет се превръща в проклятие. Един заекващ убиец, който говори правилно в съня си. Едно момиче, което успява да превърне изнасилването си в победа и подчинението си в отмъщение. Един сухопътен Одисей, който отказва да се завърне. Един любовен четириъгълник, който прилича на игра на карти... "Пътуване по посока на сянката" е разказ за разказването. За способността на историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се ... |
|
Казват, че да четеш Борхес е преживяване, което може да се сравни с отстраняване на мозъка, за да бъде ремонтиран. Първо усещаш хладно течение в мозъчната кухина, после настъпва дезориентация, дори дискомфорт. Накрая обаче те овладява усещането, че светът е безвъзвратно променен и неописуемо усложнен. Неговите емблематични Измислици (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия. Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно ... |
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
Увлекателна криминална приказка за едно пожертвано поколение, което скача в престъпността по детински. Като в игра на война. Само смъртта е истинска в приказката. Всичко друго - плод на незрялост. Героите стават антигерои, идеалите се израждат. Из страниците на "Живей бързо - книга 5: Залезът на босовете" шестват главните герои на поредицата Георги Илиев и брат му Васил заедно с неизброимата си свита, появяват се и Илия Павлов, Мето Илиенски, Слави Трифонов, Маргините, Маджо, както и актуални и до днес босове. Напрегнат криминален трилър, който се чете на един дъх! Надя Чолакова е известен разследващ ... |
|
Всеки ден сме изправени пред избора дали да бъдем добри или лоши... Днес какво ще избереш? Можеш ли да направиш невъзможното, за да имаш още само една секунда живот на тази земя? Можеше ли да простиш на друг, това което не би простил на себе си? Романът на Георги Бърдаров "Absolvo te" задава онези простички, но толкова важни въпроси. В книгата си авторът се опитва да стигне до най-мрачните подземия на човешката душа, там където се раждат злото и доброто. Тримата главни герои са едновременно много различни един от друг като произход, вяра и съдба, но в същото време са свързани помежду си от невидимите нишки на ... |