Аненски, Бунин, Волошин. Трима големи художници, живели и творили в преломно време. Единият в надигащата се буря успял не само да съхрани поривите на душата към по-съвършен, макар и трудно постижим свят, далече от враждебното ежедневие, но и да вдъхне увереност на цяло поколение поети, дало облика на неповторимия сребърен век в руската поезия. Другарят в носталгията си не само по отличаващото време, но и по едно изчезващо завинаги битие, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, за да се завърне в истинската си родина - руската душа. И третият, предпочел да ... |
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
"Не се наемам да твърдя дали Савко Калата е по-знаменит разказвач, или по-знаменит касоразбивач. За второто е получил достатъчен брой години из соцзатворите, но за първото тепърва получава любовта и верността на хилядите си фенове. След автобиографията му Да оцелееш в Ада той - сякаш от казана за ракия край Созопол - вади сборник с удивителни разкази, включващи моряшки истории, пандизчийски приключения, и невероятни созополски маками, в които оживяват причудливите, смешни и трогателни герои на знаменитото курортно градче. Някои от тях са от времето, в което Созопол е бил само риба и въшки по собствените думи на ... |
|
Рене Арав е един от малцината наши сънародници от еврейски произход, преживели драматичните години на Холокоста. Роден и живял до навършването на осемнайсетата си година в София, той се опитва да възкреси спомените си от онези години и да отдаде почит на хората, които са променили съдбата на семейството му. През изтънялата нишка на спомена авторът ни превежда през годините на щастливото си детство по времето, когато в България е приет и действа антисемитският Закон за защита на нацията (1941 - 1944), през семейната си драма или Сапунената афера, завършила с обесването на двама членове на фамилията Арие, и опитите за ... |
|
Песни за секс, любов, смърт и всичко останало. Тайните желания, големите страхове, тъмните мисли и кътчета в душата, за които рядко говорим. Изисква се храброст и невероятно майсторство да ги превърнеш в завладяваща поезия, която звучи като красива музика. Толкова смели, директни и истински са стиховете на Иво Беров, победител в IV Национален конкурс Вие пишете, ние четем, Любовта не е метафора, поезия, 2022 г. Той ни изправя пред онези въпроси, които нерядко избягваме. Ако (безкрайна песен) Ако ти подари поне една от уморите си, ако те приюти между колената и гърдите си, ако ти проговори така, че да чуеш само дъха & ... |
|
Необичайна книга за баячките. Книгата Господ няма да ми се сърди от Серги Гьошев е колкото проучване на малката домашна църквица, която сподиря от векове бита на българите-християни и битието на жените баячки, толкова и художествено, картинно пресъздаване на видяното и чутото от автора по време на репортерските му скитания като радиожурналист в БНР през годините, наред с находчиви препратки към Стария и Новия завет. Тя поставя в съвсем нова светлина лечебната обредност на баячките, извън досегашния традиционен народопсихологически или етнографски подход към темата за народните лечителки."Гьошев е смирил в едно ... |
|
Това издание е несистематидиран подбор на предпочитаните стихове от роднините на Александър Вутимски. Книжката представлява жест - жест на поклон, на уважение и обич. ... |
|
Двуезично издание на английски и български език. Съставител: Весела Гайдарова. ... С "Езерната школа" се свързват имената на трима големи английски поети от края на XVIII и началото на XIX век - Уилям Уърдсуърт, Самюел Колридж и Робърт Сауди, чието творчество поставя началото на принципно нови естетически търсения. "Лейкистите" са първото поколение английски романтици, а сборникът на Уърдсуърт "Лирически балади" (1798) се приема за начало в периодизацията на английския романтизъм. Наред с поетическите си шедьоври, тримата поети имат значителен принос за теоретичната обосновка на основни ... |
|
„Училище за глупаци” е обаятелна и трагична, една от най-затрогващите книги."Владимир Набоков „Училище за глупаци” е своеобразен учебник. Аз бих го направил задължителен за хората, които учат „за писатели”... Ако организираме мислен конкурс за „първа книга на белетрист”, според мен първото място ще спечели „Училище за глупаци”. Това е еталон, енциклопедия на първия опит. Нивото на този опит ни диктува красота и висота, непоносимост и възможност на по-нататъшния живот."Андрей Битов "Всичко става абсолютно от само себе си. Пиша така, както чувствам, напълно интуитивно... Включва се някакъв друг апарат, ... |