"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
На дъното в Париж и Лондон е първата книга на Джордж Оруел (1903 - 1950). В тази донякъде автобиографична творба, забележителна с трезвото и несантиментално описание на мизерията, Оруел разказва за приключенията на беден английски писател, който открива себе си, навлизайки в потайностите на две големи европейски столици. В търсене на работа, прехрана и подслон той се сблъсква със странни персонажи, попада в невероятни ситуации, и всичко това е разказано с характерните за Оруел хумор и искреност."Докато преживява в пълна степен мизерната реалност на своето време, Оруел остава като по чудо неосквернен... Той запазва ... |
|
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
|
Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, град от държавата Океания. Неговото служебно задължение е да пренаписва новини от стари вестници, за да станат в "съответствие с представяните от установената власт исторически факти, защото: "Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото!". Големият брат те наблюдава гласи надписът под безброй портрети, чрез видеоекрани всички граждани са под постоянен надзор, а Полицията на мисълта следи за всяко отклонение от официалната идеология, чиито основни постулати са: Войната е мир Свободата е робство ... |
|
|
Едно от големите достойнства на Йонел Теодоряну (1897 - 1954) е класическият, ясен, чист език, както и интимният, задушевен тон, убеждаващ ни в неговата искреност. С описанията на природата и нравите в румънската провинция Молдова през бел епок, преди Първата световна война, и маниера на повествованието тази красива поетична проза се родее с опусите на Алфонс Доде, Марсел Паньол, Ален Фурние, също опоетизирал света на детството. Теодоряну е безспорен майстор на диалога. А разказът му е изграден в голямата си част върху диалозите между героите. С остра наблюдателност, тънък психологизъм, непринуден хумор, с малко, но ... |
|
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
|
Романът на Иво Сиромахов "7 жени" е продължение на "Моят таен любовен живот". За да преодолее мъката от раздялата си с американката Скарлет, героят на Сиромахов тръгва да обикаля света и във всяка държава преживява нова любовна афера. Действието на романа се развива в Берлин, Брюксел, Москва, Пекин, Дубай, Скопие и София. А в сюжета са въвлечени и личности като Ангела Меркел, Жан Клод Юнкер, Владимир Путин и Роман Абрамович. "7 жени" е една изключително забавна история за сблъсъка на съвременния българин със заобикалящия го свят. Иво Сиромахов изпраща своя главен герой на едно незабравимо ... |
|
|
Театърът на Шабат е комично творение с епични размери, а Мики Шабат е неговият колосален герой. На 64 години Шабат все още е предизвикателно враждебен и изключително похотлив. За него сексът е мания и принцип, инструмент за ежедневни безчинства. Но след смъртта на дългогодишната му любовница - създание със свободен дух, чийто вкус към непозволеното съвпада с неговия - Шабат се впуска в бурно пътешествие из миналото. Опустошен и скърбящ, измъчван от призраците на онези, които са го обичали и мразели, той замисля поредица от фарсови бедствия, които го отвеждат до ръба на лудостта. Рот разкрива сърцето на човешката тъмнина ... |
|
|
Американски милионер на средна възраст заминава за Африка в търсене на истината, на щастието или на себе си, поне на онзи, който все още би могъл да бъде. Но открива в дивото много повече от онова, на което се е надявал. Открива спасение. С неподражаемо майсторство и обезоръжаваща ирония, Сол Белоу отново ни поставя на бойното поле, на което се водят вечните сражения между благородните стремежи и човешките пороци. И ни напомня, че тази битка, макар и вечна, все пак е предрешена, защото победител в нея е винаги надеждата. ... |
