Прошката не ми понася е втори поетичен сборник на поетесата Лилия Илиева. Без пълнежи, без паразитни излишества, с изключителното усещане за поанта - така пише и вълнува тя. Стихосбирката обединява три тематични цикъла - Без упойка, Шот на раздяла и Море, което ме заслужава. Излиза с рисунка на корицата от талантливата Росица Каркальова и е финансирана от Министерство на културата на Република България."Пристрастена съм към поезията на Лилия! Мога да разпозная нейно стихотворение, без да е с авторски подпис отдолу. Това си помислих още при появата на първата ѝ книга, а сега, когато е факт Прошката не ми ... |
|
|
Тревожен, подобно на пророчески сън, този роман се носи като реката, която тече през него. Тя не е просто тъмна вода, където се ловят гигантски скатове и изчезват мъже. Лаконичният и експресивен стил съобщава голяма част от онова, което Селва Алмада многозначително премълчава. Историята е разказана с елиптични, кратки изречения и в откъси на различни времеви нива, в които вече случилото се и случващото се в момента се движат като в кръг. Пряката реч на героите и речта на разказвача се сливат, така че често не е ясно къде се намираме във времето, кой говори и кой заговаря след него. От една страна, този стилистичен похват ... |
|
|
Дневникът на една П. Какво ще се случи с човечеството, ако се окаже, че Бог е момиче? Редно ли е да спасиш този, който не иска да бъде спасен? Какво е Дозло и защо е смъртно опасно за хората? Тези въпроси връхлитат Тезеят - мъж неук, но с остър ум, и го хвърлят в лабиринта от събития... Романът е динамичен, четивен, наситен с обрати. Тезеят в своя лабиринт е своеобразно продължение на книгите Момичето, което предсказваше миналото и Ловецът на русалки и завършва тематичната трилогия."Тезеят в своя лабиринт: още оттук, от най-началното, каквото е всяко заглавие на една книга, разбираме, че пред нас се изправя ... |
|
|
33 стиха на (за)минаване; 10 разказа с посвещения; 11 Canti Dei Morti. Книга за изпращането и оставането, за четирите посоки на света N-E-W-S, които могат да бъдат прочетени като новина, но и като S-E-W-N (пришит - на английски) за W-E-N-S (желание - на датски), за голобрадите ангели и брадатите герои, които се бръснат, като ги качат на небето - тази пета посока на света, понеже там е чисто и светло, за бабите и за дядовците, които са били майки и бащи, а преди това момичета и момчета, за страховете ни и надмогването им, защото Колумб не може да умре... "Колумб не може да умре!" - продължават да викат децата в ... |
|
|
Халюцинация за роман."Полина Видас е написала история, където истинското и реалното правят безброй неуспешни опити да се слеят в едно, за да покажат света и в процеса се превръщат от идеи в машини, които произвеждат комични, страшни, изумителни и тъжни ефекти. Ако някога учените синтезират наркотик, който позволява да се преживее общата халюцинация на Борхес, Лем и Бъроуз, трябва задължително да го кръстят на този роман." Владимир Полеганов "Чудесно чувство за хумор е проявила Полина Видас в своята Панспермия. Тънко, хитро кодирано, умно маскирано - под научност, под сериозност, под какво ли не, но ... |
|
|
Роман в 21 разказа."Коя е Йожи? Сърдито момиченце, фея и трапер, детектив, тийнейджърка, майка, баба, внучка от бъдещето... От история в история Йожи ни води през езиците и световете от късния соц на 70 -те през шемета на 90 -те до надвисващото антиутопично бъдеще, чиито катастрофи вече ни поглъщат, докато зяпаме в смартфоните си. Голямата тема на Надежда Радулова е разомагьосването на света и езика, инерцията на нещото, наречено живот, и как да продължаваме да го живеем с широко отворени очи, без да предаваме детето в нас и до нас." Биляна Курташева "В Тук живее Йожи историите са споени една за ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Как ни спасяват природните закони събира стихове, писани през последните единадесет години, в които става дума и за чудото на науката, и за вглеждането в миналото, но и за куража да се продължи напред. Стихотворения, които разказват истории колко е трудно понякога да се пази равновесие. Но и ни разказват за хората, които продължават да пазят равновесие и да крепят света."Тази книга не търси ефектни изрази, защото е силна, не пищи за внимание, защото е дълбока, не се прави на авангардна, защото времето не я интересува. Това, което ни поднася, е вглеждане, емпатия, тишина. Припомня ни важното. Погрижва се за невидимите. ... |
|
|
"Разказите на Марта Радева носят позабравеното усещане за свят, който може да бъде добър. Свят, в който героите са направили избора си да откриват изход в съчувствието и съучастието. Именно - избор. Малките градчета и хора в своя обикновен живот - с болките, меланхолиите, загубите, несъвършенствата и любовите си. Историите на Марта Радева са писани с разбиране и приемане. И от обич. Прочетете тези разкази - те са глътка чист въздух." Ина Иванова "Разказите на Марта Радева ни връщат към връзки, които може да сме забравили, но които имат пряко отношение към вътрешната ни цялост. Впечатлява особената ѝ ... |
|
|
Трето илюстровано издание. ... Действието ни отвежда на диво пътуване из Лудогорието. Не по-малко шеметни са и героите в този роман, който поразява с универсалните си послания, поднесени с непретенциозен, но въздействащ стил. В същото време той е безкомпромисна сатира, която не спестява нищо. Разслоението в обществото ни може да бъде жестоко и непреодолимо, но погледнем ли отвъд видимите различия, прозират нишките, които ни свързват. Понякога те носят името на любовта, друг път - на инстинктивната нужда да подадеш ръка на човек в нужда."Керван за гарвани е роман за дивата пустота на Лудогорието, за живеца на жителите ... |
|
|
Писмото на мравката е възхвала на щастливата любов, тържество на надеждата и обещание за втори шанс. Поезия на радостта, наръчник за сбъдване на мечти, ръководство за опитомяване на Съдбата. Литературно доказателство, че важните писма винаги стигат до получателите си. Тържествено и чистосърдечно уверение, че всеки - бил той мравка, слон или човек - има възможност да намери сродната си душа и да бъде щастлив с нея през целия си живот. Писмото на мравката е романтична поема в стихове, пълна с фантазия и приключения и прекрасни илюстрации. Автор е Мария Донева, сътворила такива вълшебни книги като Заекът и неговата мечта и ... |
|
|
"Странично осветление е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга." Петя Хайнрих "По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ... |
