Този роман за края на света може да се чете и като три отделни новели: Забравихме си очилата в друга епоха, Изгорелият Младежки театър и Сам в града на безсмъртните. Хронологически действието започва във втората част, в края на XX век, продължава в третата, в края на XXI век, и завършва в първата част, през XXIII век. Но има и един астероид. И нещо друго, което остава отвъд времето. "Той беше сам и гол на ръбата скала, осветена като планинска преспа в лунна нощ. Но наоколо, в черната вселена, нямаше луна. Далечни звезди се преместваха бавно с годините. Беше сам на някакъв астероид. Струваше му се, че този плътен ... |
|
|
"Ятаган и Меч" е исторически роман в пет части. Това е увлекателен разказ за живота на двама братя, насилствено разделени един от друг. Единият бива избран за еничар, а другият става защитник на народа – хайдут. В книгата се разказва за това как въпреки че двамата се намират на едни и същи места, възприемат живота по различен начин и живеят в различни светове. Петлогията е драматичен разказ в духа на най-добрите балкански истории, в които има страст, любов, предателство, измама, сблъсък на две култури, на две религии и на два характера. Книгата изследва в дълбочина балканската душа и дава отговори на много ... |
|
|
"Книгата на Бойчо Огнянов беше за мен щастливо откритие. Когато видях за първи път ръкописа, очаквах, че ще прочета просто един спомен от Белене – факт, който сам по себе си, както вече казах, заслужава адмирации. Споменът обаче се оказа един от най-вълнуващите, които съм чел. На всичкото отгоре – много автентичен. Дано книгата стигне до ръцете на повече читатели. Бившите лагерници и затворници от комунистическия режим лека-полека си отиват – не бива истината за онова време да си отиде с тях. Не съм прекален оптимист – днес тя може и да не обърне вниманието, което заслужава, върху себе си. Но един ден ... |
|
|
Изданието включва най-популярната книга на писателя „"Мацакурци" (издавана по-късно под заглавие "Вуцидей"), пътеписа "В дебрите на Рила" и два непубликувани текста - "Скици из Рила" и "Последните мацакурци. Летописни бележки за едно бивше царско село". Томът съдържа още "Живот в дати", пълна библиография на публикациите на Христофоров и други материали. ... |
|
|
В сатиричния си роман "Гаргантюа и Пантагрюел" Рабле противопоставя хуманистичните възгледи срещу тази на схоластиката, а именно механичното усвояване на знания, запълването на деня с безсмислени занимания и игри, формално учение за религията и други. В огромен фокус Рабле събира и изразява всички противоречия, конфликти и проблеми на своята съвременност. В изострената социално-историческа и политическа обстановка, като работи тактично и разумно, той успява да избегне съдбата на редица хуманисти, които загиват от преследванията на тъмните сили, и да доизкара до край своето епохално произведение. Коренно ... |
|
|
Иван Евстратиев Гешов - европейски политик - български държавник. Това е основният щрих в една изключително богата биография. В продължение на половин век Гешов работи като държавник, общественик, икономист, банкер, публицист, преводач и меценат. Тази дейност не е атрактивна, тя е безшумна, търпелива и незабележима, свързана с изграждането на една нова държава. В нея има градивни идеи, дългосрочни сполуки и исторически неуспехи. Защото неравен е пътят на съзиданието. ... |
|
|
Книгата е първото цялостно представяне на живота и творчеството на Асен Христофоров (1919-1970), един от най-значителните български писатели, пренебрегвани от критиката. Възпитаник на Робърт колеж в Цариград и London's School of Economics, той се връща в България и съвсем млад става професор по икономика. Но академичната му кариера бива прекъсната - той е уволнен от Университета, обвинен е в шпионаж и изпратен в Белене. След като излиза от лагера Христофоров се оттегля в Говедарци и създава митичния свят на своите мацакури. ... |
|
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
|
Това издание е несистематидиран подбор на предпочитаните стихове от роднините на Александър Вутимски. Книжката представлява жест - жест на поклон, на уважение и обич. ... |
|
|
Творбата на Антоан дьо Сент-Екзюпери Цитадела има формата на роман, но събитийността в него е само канава, върху която са изложени всички негови възгледи за човешкото битие, житейски, етически и естетически. В него говори синът на голям владетел, научен и приел наученото и наследеното от баща си. Мястото на действието е африканската пустиня, където авторът е прекарал много време, наблюдавайки живота там. Целият текст звучи библейски, но за разлика от Библията е изпълнен с всякакви битови подробности и реплики, които приобщават читателя към живота във всекидневието. Може да бъде приет като съчетание между роман и ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Шедьоврите на световната литература са стълбовете, които поддържат огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. Хайнрих Бьол (1917 - 1985) получава Нобеловата награда за литература през 1972 г., като предишната година е издал „Групов портрет с дама". Бьол е най-успешният и най-популярен писател в ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... През 1974 г., когато написва романа си "Изгубената чест на Катарина Блум", немският писател Хайнрих Бьол (1917 - 1985) е вече носител на Нобеловата награда за литература, но това не му пречи да провокира отново читателя си. Писателят заявява: "С известно пренебрежение често ме наричат писател на малките хора: неловко, но ще призная, че винаги възприемам тази квалификация като ласкателство. Ние, авторите сме вродени вмешатели... Звучи идеалистично, но не е. Вмешателството е единствената възможност ... |
