"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
Съществуват два противоположни възгледа във връзка с догмата за изкуплението - единият юридически, който мисли да изчерпи цялото богато съдържание на Божественото домостроителство с удовлетворяването на Божията правда, и другият етически, който желае да обясни тайната на спасението само с Божията любов. Къде е истината? Авторът се опитва да я издири, като изследва как учат по повдигнатия въпрос: Свещ. Писание на Стария Завет. Свещ. Писание на Новия Завет. Светите отци. Богослужебните книги на православната църква. Самата православна Църква, която съборно е защитавала известни догматически позиции при ... |
|
|
"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърди св. Йоан Лествичник, ... |
|
|
Предлаганата студия на архимандрит Серафим е малък бисер от многоценното духовно наследство на любимия на мнозина читатели православен богослов, писател и поет. Авторът разглежда основоположния за православната догматика въпрос за грехопадението, светоотеческото изясняване, на който е необходимо условие за изграждане на правилни възгледи по такива важни въпроси като изкуплението и спасението. Съпоставката с възгледите на двете инославни християнски изповедания - римокатолицизъм и протестантизъм - относно първородния грях дава ясна представа за тяхното отклоняване от богооткровената истина и последиците от това. ... |
|
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
|
Книгата изобилства с ценни наставления върху молитвата, трудолюбиво събрани от светоотеческите творения. С присъщата си скромност архимандрит Серафим предоставя на св. отци честта да бъдат учители, а сам с радост се нарежда в редицата на техните ученици. Но в назидателните разсъждения на автора и в ярките примери, които той съумява да предаде леко и достъпно, не остава скрит и собственият му богат духовен опит. Книгата е незаменимо ръководство за всеки православен християнин, търсещ живата връзка с Бога чрез молитвено общение с Него. ... |
|
|
Книгата представлява обширно тълкование на молитвата на св. Ефрем Сирин, която така често чуваме по време на богослуженията през Великия пост: Господи и Владико на моя живот! Не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие! Но дай на мене, Твоя роб, дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов! О, Господи Царю, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си! Защото си благословен во веки веков. Амин! Архимандрит Серафим подробно разглежда споменатите в тази молитва грехове, от които се молим Бог да ни избави. Той ни посочва и начините за борба с пораждащите ги страсти, а сетне, като ... |
|
|
Живот, писма, поучения. ... Св. Православна Църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, Каноните и вероопределенията на седемте Вселенски събори и творенията на древните св. Отци и църковни учители, обхващащи периода от II до IX век. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност Богоносната личност на Преподобни Антоний Велики, основоположник на Източното монашество. В резултат на своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и ... |
|
|
"Св. преподобномъченица Великата княгиня Елисавета Феодоровна, пречислена към лика на светците от Руската Православна Задгранична Църква на 1 ноември 1981 г., заедно с всички мъченици и изповедници на православната вяра, пострадали от богоборците и получили мъченически венец, е пример на високо подвижничество, духовност и молитвеност. Тя проявява наистина свръхчовешка твърдост и мъжество по време на изпратените ѝ от Бога изпитания и страдания. Със своя тежък кръст тя преминава през мъчителни гонения, молейки се за своите палачи в страшните минути на смъртта си. Св. мъченица Великата княгиня Елисавета се явява ... |
|
|
Настоящата книга на архимандрит Серафим е поредният плод на дългогодишен задълбочен труд на автора. Тя е единственият му напълно завършен животопис от замисляната от него поредица "Подвижници на Рилския манастир". В по-широк мащаб отец Серафим е имал желание да напише сборник "Плодове на святост в съвременната Българска св. Православна Църква", за което ни разказва негов кратък план, намерен сред ръкописите му. Още от самото начало на своя монашески живот той събира като бисери думите и примерите от живота на схимонах Павел, с когото е бил духовно близък от постъпването си в Рилския манастир. На ... |
