"Думите... Сякаш целият ми живот е минал в търсене на точните думи. Наистина ли е толкова важно да назова? Тези месеци често чувам: "Стига си анализирала. Спри да го мислиш". Или "Господи, след толкова обсъждане, наистина ли живееш истински?". Дори: "Прекалено много говориш. Не трябва да казваш всичко. Остави нещо за себе си". Думите са част от живота ми. Толкова важна част, че са ме завладели. Нощем се събуждам, защото фраза се е родила в главата ми. Все още не скачам от леглото, за да я запиша, но през деня се връщам към нея. Наоколо се нареждат други думи, нейни приятелки. Те си ... |
|
Инспектор Долорес Моралес от Националната полиция на Никарагуа не е безпогрешен полицай, не изпитва удовлетворение от работата си и не се чувства достатъчно оценен, но има принципи, благодарение на които успява да разплете труден случай на убийство и опожаряване на яхта и да достигне до разклоненията на широка мрежа за търговия с наркотици в няколко латино-американски страни. Авторът на романа, Серхио Рамирес, за пореден път доказва майсторството си да води интригуващо повествование, да очертава проблемите на никарагуанското общество от различни гледни точки и да гради колоритни и противоречиви персонажи. При това ... |
|
Всеки дъх може да бъде нейният последен. Кейтлин Озбърн е само на десет години, когато за първи път идва за нея... Сега, 16 години по-късно, офицер от полицията в Лос Анджелис, тя все още страда от неизбежните си страхове от детството - станали още по-реални от неотдавнашна вълна от странни убийства. Но най-голямата опасност се крие в собствения ѝ дом. Тя вижда как сянката му се движи край прозореца ѝ. Тя усеща стъпките му и разпознава злобния му шепот... Непознат, който планира да завърши започнатото преди шестнайсет години... Тази книга започва с гръм и трясък и продължава с напрежение и мистерия. ... |
|
Тази книга изговаря висок хоризонт, като трансцендира умората на отчуждението, смиреното приемане и предметността, лелее въображението на любовта и го приютява. "В дебютната книга на Анна Лазарова има всичко за една изискана поетична вечеря. И приборите са на точното място. Също като онези позабравени ценности, които тези изчистени, лаконични в своята образност стихове защитават в обърканото ни и разнопосочно време. Ценности, които ни връщат при корените. И ни остойностяват като човеци. Няма значение към кои от приборите ще се насочи най-напред читателят, защото в обсега на ръката му винаги ще има щрих от сезони, ... |