В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
Когато в Япония са публикувани първите две книги на 1Q84, читателите разграбват милионния тираж и са завладени изцяло от историята на Аомаме и Тенго и странния паралелен свят, който те обитават. И тогава - година по-късно - за радост на читателите Мураками съвършено неочаквано публикува книга трета на романа, криеща развръзката на необичайното повествование, в което ни потапя разюзданото му въображение. Както ни подсказва заглавието, романът е поклон пред Джордж-Оруеловата 1984 (цифрата 9 на японски се произнася като буквата Q). В това издание на 1Q84 са събрани трите книги на забележителната трилогия на Мураками. ... |
|
"Силна е водата дето слиза от върха на стария Балкан, тя раздира грубата му риза и измива скрити в горест рани." Диана Атанасова ... |
|
Франк Болтън, полковник от американската армия, се завръща от войната в Корея в родния си Блак Ривър с надеждата да загърби преживения ужас. Но там се натъква на друг - една по една бива жестоко убити някогашните му интимни приятелки... А съмненията водят към него. Борис Виан замисля творбата през 1950 -а, изготвя синопсис, написва я донякъде, но после я изоставя. Странно, защото самият той споделя: "Сюжетът е толкова добър, че сам му се удивлявам и възхищавам". Седемдесет години по-късно знаменитата група Oulipo се заема със задачата да довърши романа - и макар Виан да е ненадминат, резултатът е повече от ... |
|
Петър Георгиев Рей е българин, но повече от трийсет години живее в Канада. Дипломиран актьор е, но вдъхновенията му намират най-често израз в цветни живописни платна, дошли сякаш от друг свят. В книгите му откриваме характерното за автора повествование, базирано на философски размисли - стил, познат от предишните му романи (Завоеватели и Мислителят, или насаме с един живял). Пише ги през дългите месеци на пандемията през 2020 - 2021, но твърди, че вдъхновението няма нищо общо с принудителната ни изолация. "Бидейки артист, аз съм си в перманентна изолация. Ние, артистите (предимно художници и писатели), сме ... |
|
"С тази малка, но изпълнена с много емоция книжка, искам да благодаря на най-важните хора в моя живот, които ме вдъхновиха и изпълниха с любов, смисъл и светлина дните ми - на съпруга ми, дъщеря ми и моите родители, които ме даряваха и даряват с най-светлите чувства на света - любовта, разбирането и топлината. Те ми дадоха силите, куража, вдъхновението и ме научиха да бъда човек, такъв какъвто бих искала да бъда. Много се надявам, че всички, които четете тази книжка, ще бъдете докоснати от емоцията в нея, защото тази емоция идва дълбоко от сърцето и е много истинска. Бих се радвала, ако с тези стихове мога да помогна ... |
|
Романът Ловецът на пеперуди възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели. Сюжетът се гради на народното поверие, че когато човек умре, на другия ден идва пеперуда, която каца на гроба и отнася душата на мъртвеца. Всяка една от пеперудите в романа е огледален образ на починалия. Истински калейдоскоп от човешки души от цялата земна география. На границата между живота и смъртта всеки от тях намира своя път към безсмъртието. Най-ценната, 88 -ата пеперуда, идва за главния герой Лазар Караиванов (Костуро)."Отдавна не бях чел толкова добре написан български роман. Историята на изчезналия вече дунавски ... |
|
Двете произведения събрани в това издание - "Яма" на Александър Куприн и "Отец Сергий" на Лев Толстой предизвикват силни и противоречиви чувства и несъмнено продължават да са актуални и днес. Съществуването на публични домове в Русия в началото на XX век е съвсем обичайно явление, както е обичайно и разпалването на сериозни страсти около обитателките им. Героините на Александър Куприн, красивите проститутки Жени, Паша и Люба, са в центъра на тези страсти, а една от тях замисля ужасно отмъщение за целия мъжки род. Повестта "Яма" - 1909 г., улавя в детайли и описва с психологическа ... |
|
Хубавите криминални романи трябва да започват с думите "хубава жена". Ако жените са три, четенето се превръща в увлекателно приключение в загадъчния свят на убийствата. Загадъчен и трудно разбираем за повечето от нас, най-вече защото човек е единственото същество на Земята, което причинява болка и смърт на друго същество без конкретна причина, освен тази - да причинява. Още повече ако е призван да създава нов живот, да бъде нечия грижовна майка. Според статистиката нежната половина на човечеството извършва едва десет на сто от престъпленията в света и повечето от тях в съучастие с мъже. Затова е интересно да се ... |
|
"Стилен, остроумен и винаги забавен... Джефри Арчър си играе с читателите на котка и мишка!" ... Мъж посещава неочаквано любовницата си и вижда от апартамента и да излиза друг. Той я обвинява в изневяра и я удря. Тя умира. Мъжът си тръгва незабелязано и се обажда на полицията, за да се увери, че другият ще бъде арестуван и обвинен. Дали е успял да извърши перфектното убийство? Представете си също дегустиране на вино с чудат привкус, секс игри с красива непозната, свада и бой в клуб по голф, съперничество, тръгнало от закуска с корнфлейкс... и това е само началото на някои от тези хитроумно замислени, светкавични ... |
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |