Романът "Тя, островът" свързва днешните преживявания на няколко души (две двойки и една Писателка) на испанския остров Фуертевентура с документалните и фикционални истории на действителни личности, пребивавали там от най-древни времена до наши дни. Централна тема в книгата е изгнанието на философа-писател Мигел де Унамуно: привеждат се откъси от писмата му, от стиховете и есетата му, написани на и за острова. Ключово е съпоставянето на сърф-културата с бита, възприятията и миналото на местните хора. Но главният герой и режисьор на събитията, разгърнати в литературното пространство, е точно островът с женска душа ... |
|
|
Тенко Тенев е роден на 10 май 1951 г. в Ямбол. Завършва "Българска филология" във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" (1976). Автор е на поетичните книги "Лиричен календар", "Нежни изстрели", "Спасена светлина", "Мелодия за двама", "Имена и съдби", "Елмазите на вселената", "Думи за приятели", "Посвещения", "Слънчеви видения", "Вечерен пейзаж", "Бавни вълшебства", "Песни за любовта и смъртта", "Сребърни разпятия" и други. Носител е на наградата "Васил Карагьозов" (1993) ... |
|
|
След Обич идва втората стихосбирка на авторката Веска Николова със заглавие Сила. В нея тя поставя на първо място силата да живееш, да се бориш и да следваш идеалите си. Творческите ѝ стремления се издигат към висините на духовността, на безсребърничеството, на тихо изречената любов към родината. Засяга проблема за самотата и вечните екзистенциални въпроси. Търси корените си в сложния и динамичен съвременен свят. Миг Кой бяха пред нас? Глутница страхове - сиви вълци. Не е ли тъмнината, подгонена от утрото - този весел овчар, нагазил по роса в тревите? Кой скача там с рижа опашка, затрептяла над равнината? ... |
|
|
Пред вас стои една великолепна колекция от разкази на един от малкото признати фантасти с титлата Грандмастър, а именно Робърт Силвърбърг. Подборът на антологията е направен от самия автор и предлага богато разнообразие от научнофантастични сюжети - от космически приключения и изследване на човешката природа до философски размисли за времето и съдбата. Тя включва някои от ранните и по-малко известни разкази, които демонстрират неговия стил и тематично разнообразие. Ще разпознаете някои ранни идеи, които намират своето развитие в някои от неговите по-късни и известни на българския читател книги. Това са произведения, ... |
|
|
Съставител: Мария Стоева. ... В настоящия сборник са събрани най-ярките мисли на Достоевски от богатото му творчество - за човека, живота, вярата, нравствеността и вечния стремеж към истина и любов."Големите мисли произтичат не толкова от големия ум, колкото от голямото чувство.""Да се влюбиш не значи да обичаш. Може да се влюбиш и мразейки.""С мечтатели е невъзможно да се спори.""Ближният може да бъде обичан абстрактно и понякога дори отдалече, но отблизо - почти никога.""Мълчанието е голям талант.""О, колко непоносим е щастливият човек понякога!""Минете ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"И така, една сутрин седнах и написах първия си разказ. Бях учуден, че успях за по-малко от два часа, за времето между 10 и 12 часа преди обяд. След няколко дни опитах един следобед да напиша втори разказ, но не се получи. На следващия ден опитах отново късно вечерта, но пак не се получаваше. Всяко едно изречение беше повод за дълго обмисляне, което ме накара да се откажа. Реших да направя трети опит, но този път преди обяд. Както първия път, разказът бе готов преди 12 часа. Просто необяснимо за мен как мисълта ми течеше така гладко и бързо, като че ли някой ми диктуваше отгоре. Взех решение да пиша нови разкази ... |
|
|
Стихосбирката В плен на любовта! е дебютна за авторката Петя Иванова."Тя ще бъде разделена на две условни части... два паралелни свята, в които се пише за онази разтърсващата любов, която всеки един от нас е срещал или предстои да срещне в определен етап от живота си. Любовта, която сме изгубили или просто сме пуснали да си отиде от нас... знаейки, че е за нейно добро. Любовта, която ще помним цял живот и винаги ще бъде някъде там в сърцето ни. Втората част от стихосбирката е коренно различна... знаейки, че всяко нещо от този живот е двуполюсно и има своя паралелен свят. В нея читателите ще се докоснат до ... |
|
|
Настоящата стихосбирка Още много пъти включва стихове на авторката Калина Пейчева."Бързо лети денят. Времето бързам да догоня, но все загубвам тази надпревара. Останала без сън и сила, разбирам, че за всичко има време, когато неговото време е. Бързай и отмятай хиляди задачи, тъй като времето лети, тъй бързо отминава и забравя хиляди мечти. Мечтите ни са дали своя дял в запълване на времето с вдъхновение и устрем, за нестигналото време не тъжи - то е отлетяло вече, но денят с ново време кани те в новите мечти." Калина Пейчева ... |
|
|
"Жените-хумористки в българската литература почти липсват, а в световната се броят на пръсти. В този недоимък на смешни авторки, книгата на Анджелина Соренсен се появява като странна птица. Самата писателка също е странна птица, която в живота и в хумористичната си проза прелита между два континента - Европа и Америка. Спомените я свързват с нашата действителност, съдбата ѝ - с американската. Тя разказва с лекота, с ироничен поглед към нещата от живота и свежо чувство за хумор. Покрай разказите от Връзки и развръзки направих връзка и с популярната песничка за Усмивката: Със свойта нишка лека, привързват те ... |
|
|
"Никога, ама никога не задавай въпроси на мъж, когато се прибере. Особено ако го е нямало дълго. Единственото, което може да питаш, е дали е гладен. Но и то не е задължително. Върнал ли се е - това е отговорът на всичко." Из книгата ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
