Гроздовете на гнева е най-дискутираната книга в Америка за целия XX век, скандална, пророческа и гневна творба, напоена с горещата пот на многомилионната работническа класа, която, въпреки че бива посечена от финансовия крах и нейното бъдеще е отнето завинаги, продължава да строи Америка с непоклатимо достойнство. Действието се развива по време на Голямата криза и проследява пътя на едно семейство от Оклахома до Калифорния, както и премеждията и разочарованията на неговите членове като наемни селскостопански работници. Въздействието на повествованието се е запазило до днес благодарение на суровата изразителност и ... |
|
|
"Когато написах първия том на Хрониките и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници - аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време - страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том - освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том - времето на социализма, - е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт - живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите - живи са и ... |
|
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
|
От 1395 г. до 1878 г."Преди повече от двайсет години, седнехме ли с проф. Николай Генчев в Кинодейците или в Руския клуб, след третата чашка той се провикваше: "Поете, що не напишеш една забавна история на България!". За съжаление, тогава аз не оцених сериозността на това негово предложение... Преди няколко години обаче, като разгърнах случайно един учебник по история, написан наистина толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата да намразят историята на своя народ, ядосах се и реших да изпълня поръката на професора. Макар че през живота си съм се ровил много в историята - ... |
|
|
От 2137 г. пр. Хр. до 1395 г. сл. Хр. Тази книга трябваше да бъде написана. Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа. Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците - да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични - всеки от историците изследва един тясно ограничен исторически период, не споря - изследванията им са ценни ... |
|
|
Фиаското на международния финансов елит. ... "Почти половината си живот работих в Лондонското сити, а през последните две години все се питах: какво са си мислели банкерите, като са изобретили цялата тази отрова? Знаеха ли какво правят? На никого няма да му хрумне да произвежда боклук, само за да го продава скъпо. Защо тогава всички тези прекрасни и иновативни финансови продукти се превърнаха в хартия за рециклиране, защо сме седнали върху огромното смрадливо сметище от високо котиращи се някога ценни книжа? Как стана възможно безгрижният "ламтеж" на финансовите мениджъри към все повече облаги и по-високи ... |
|
|
Докога живее с нас комунистическата диктатура? Какво да направим, ако не можем да я забравим? В книгата “Развалината. История на комунизЪма” Ендре Кукорели говори за общата историческа съдба на Източна Европа и за живота си. Ироничен, вглъбен, наподобяващ дисекция разказ за това, което източно-европейците биха искали да забравят. Героят не изключва себе си от миналото, не твърди, че е бил само външен наблюдател на тоталитаризма, а с разтърсваща обективност препредава опита си от тоталитарната система. Кукорели пише тази книга от '90-те години до днес, едновременно в саркастичен и в сериозен дух, преминавайки в света ... |
|
|
За Есма миналото е като ракла, която предпочита да държи заключена на пуст таван, но тя се отваря и при най-лекия повей на вятъра. Изсипва живота ѝ навън - и незначителното, и значимото. От раждането на майка ѝ в кюрдското село на брега на Ефрат, през влагата на апартамента в Истанбул, до лавандуловата улица на Лондон и пясъците на Абу Даби, в които потъва баща ѝ. На дъното на раклата, белязал всички спомени с цвета на кръв, е ножът на страшното убийство. Историята е за престъпление в името на честта. Романът - за ориста да раняваме най-тежко онези, които най-силно обичаме. Това е книга за две сърца и ... |
|
|
В отделение на психиатрична клиника безметежно властва деспотичната старша сестра мис Рачид. Тя манипулира и държи в подчинение не само болните, но лекарите и целия персонал. Нещата се променят, когато постъпва нов пациент - Рандъл Патрик Макмърфи, дребен мошеник и комарджия, но също дързък, темпераментен бунтар, който симулира психично разстройство, за да избегне присъда в трудов лагер. Здраво вкопчен в живота, Макмърфи поема лидерството, сплотява пациентите и се опълчва срещу диктатурата на старшата сестра, като открито нарушава правилата. Но това неподчинение, което започва като спорт, скоро прераства в безмилостна ... |
|
|
"Остров Сахалин" е диагноза на нечовешкото в човека. Започва като пътепис, продължава като енциклопедия и се разгръща като картина на страданието. Чехов пише книгата след пътуването си дотам през 1890 г. и три месеца живот сред осъдените заточеници. За някои изследователи именно Сахалин изиграва съдбовна роля в живота на писателя, защото влошава и без това разклатеното му от туберкулоза здраве. Самият Антон Павлович пък признава, че пътуването до острова оказва огромно влияние върху всичките му следващи съчинения. Писано в края на XIX век, това произведение и днес остава актуално със своя болезнен вик за ... |
|
|
Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |
|
|
Казвам се Такър Макс и съм задник. Напивам се до смърт в неподходящи моменти, не зачитам обществените норми, задоволявам всичките си прищевки, не мисля за последиците от постъпките си, подигравам се на идиотите и позьорите, спя с повече жени, отколкото е безопасно или нормално, и изобщо се държа като пълен идиот. Но допринасям за човечеството по един много важен начин: споделям приключенията си с целия свят. Действителни коментари от читатели: „За мен е напълно неразбираемо как може да се тупаш по гърба за това, че си женкар и долен пияница, и как може да си мислиш, че някой се интересува от идиот като теб. Наистина ли ... |
