Заглавието на романа е заимствано от трактата по демонология Malleus maleficarum, публикуван през 1487 г. и служил почти два века като ръководство за инквизиторите в съдебните процеси срещу вещиците. Към този зловещ документ се придържа и адвокатът Боблиг от Еделщат, който в края на XVІІ в. пристига във владенията на знатния род Жеротин, за да разследва и съди лицата, обвинени в черна магия. Възползвайки се от прегрешението на една стара просякиня, набедена в оскверняване на светото причастие, този алчен и морално пропаднал човек инсценира серия от публични процеси, в които въвлича мнозина уважавани, почтени и най-вече ... |
|
Роман за първият български драматург Добри Войников. ... Кратък е житейският път на Добри Войников - само 44 години. От Шумен съдбата го води в Цариград, Браила, Болград, Гюргево и Велико Търново. Като учител, редактор, журналист, музикант, писател и драматург той е пионер във всяко свое начинание. Скромен, честен, безкористен, вдъхновен от голямата си любов към родината, Добри Войников се откроява като една от най-светлите личности през Възраждането. Изпреварил времето си в много отношения, той остава неразбран от съвременниците си и по думите на един от тях - "не видял нито един бял ден". Недооценен е и от ... |
|
Понякога, за да изплуваш, трябва да се гмурнеш надълбоко. ... На осемдесет и шест Розмари е жизнена, духовита и се наслаждава на всеки нов ден. Вече седем десетилетия утрото ѝ започва с плуване в открития басейн "Брокуел" - мястото, където се е влюбила за пръв и последен път, където е намерила многобройни приятели и е преодоляла всевъзможни трудности. Сега, когато плувната база може да затвори врати завинаги, възрастната жена трябва да потърси в себе си силата и куража да я защити. На помощ изненадващо се притичва младо момиче, което моли Розмари за интервю. Кейт е само на двайсет и шест, но за разлика от ... |
|
Т. Сингер минава сам през света, но и предпочита да е сам. Т. Сингер е анонимен и непрактичен скитник по житейския друм, но и желае да е анонимен, неразпознат, дори невидим сред множеството. Т. Сингер сякаш отсъства от живота и в най-добрия случай е наблюдател на собственото си съществуване. Т. Сингер е загадка за себе си и не по-малко - за разказвача, който иска да разкаже неразбираемия и неразказваем, белязан с почти отсъстваща интензивност вътрешен живот на своя герой. От този конфликт се поражда голямата привлекателна сила на романа, меката ирония, пропиваща равното, без класическа интрига повествование, съчувствието ... |
|
Защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои... Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата - и единствена - приятелка на Елса. И ѝ разказва приказки, които откъсват момичето от реалността. Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в ... |
|
Острова от тази хроника го няма на картата, но съществуването му е извън съмнение. Описаните събития са познати до болка, макар да липсват в учебниците. Тук средновековието се преплита със съвременността, общото - с личното, трагизма - с гротеската. Пресветли князе и революционни председатели са съседи, разминават се хронисти и пророци, срещат се говорещ котарак и повелител на пчелите. Древно предсказание вещае, че Острова го чакат големи изпитания. Ще може ли той да премине през тях, когато земята започва да тресе под краката? Евгений Водолазкин е роден в Киев на 21 февруари 1964 г. Завършва филологическия факултет на ... |
|
Романът, който наистина покори света! ... Запознайте се с Уве. Той не се церемони с нищо и с никого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща - особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое - не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си. Но Уве не винаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е - така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но тя вече не е тук. И Уве няма за ... |
|
Книгата съдържа три разказа от Олга Токарчук, писани в края на 80 -те години - "Гардеробът", "Стаите" и "Deus Ex". Може ли да се говори за каквито и да било граници, когато се създават светове? Надзъртане под хастара на живота - това са тези три разказа на Олга Токарчук. В тях нещо странно се случва с пространството. Реалността се пропуква, а човекът, под угрозата да се разпадне, се опитва да сложи съществуването си на пауза, да намери брод през лабиринтите на лишения от смисъл и фантазия брутален живот. И така прекрачва в паралелни реалности. Токарчук отваря познати врати, но те не водят ... |
|
Дебора Леви (1959) е британска писателка, авторка на романи, пиеси, сборници с разкази и стихосбирки. Нейни произведения са поставяни в Кралската Шекспирова трупа. Два от романите ѝ ("Плуване към дома" и "Горещо мляко") са избрани в краткия списък с номинации за наградата "Ман Букър"."Сюрреалният и изкусно написан първи роман на Дебора Леви "Красиви мутанти" ни запознава с Лапински, манипулативна и магична руска емигрантка, която завихря около себе си група градски пилигрими в една съвременна приказна алегория 3а разбитите мечти и желания.""Пенгуин" " ... |
|
Разговори с полски интелектуалци. ... "Интересът на българската интелигенция към полската култура е отдавнашен и като че винаги е бил свързан с желанието за разчупване на традиционните схеми и отваряне към съвременното европейско изкуство - за какъвто и период да се отнася определението "съвременно". Настоящата книга на Марин Бодаков е подбор от разговори с гостували у нас интелектуалци по покана на Полския институт в периода между 2011 и 2019 година, и то изключително прецизен подбор. Направен е, от една страна, от автора, който бе не само утвърден поет, но и преподавател по критика и критически практики ... |
|
"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
|
Това е книга за йога практиката и за депресията. За медитацията и за тероризма. За еротичната любов и за мигрантите. Неща, които като че ли нямат нищо общо помежду си. Които изглеждат съвършено разнородни. Но не са. И имат нещо общо помежду си. Всички те са част от пътя, изминат и изминаван от един френски интелектуалец и писател, изпълнен с огромното желание да постигне в живота си това, което нарича покой и омая. Еманюел Карер започва работата си по Йога с намерението да напише засмяна и изящна книжка за тази толкова известна духовна дисциплина, но в процеса на писането поема в други посоки, насочва се към други ... |