"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
|
|
В романа Войната на буквите неповторимата Людмила Филипова съсредоточава творческия си талант върху един от най-важните моменти в българската история и разкрива житейските битки и предизвикателствата на цар Симеон, синовете му и техните най-големи противници. Създаването, налагането и опазването на българската азбука е дело, с което не просто се гордеем - то ни определя като силен и непоклатим народ. В него обаче има намесена мистика, която остава неразбулена и до днес - кой е Черноризец Храбър и каква е скритата сила на буквите? Това е тайна, която преобръща съдбата на хиляди, предрешава битки и дарява неземни сили. ... |
|
|
"Ти си нашето момче! Ти ще я върнеш към живота, ще ѝ покажеш какво значи любовта, докато отглеждате децата си!" Игнат не вярва в предсказания, още по-малко когато са отправени от съмнителни врачки. Наближаващ четиридесетте, с престижна професия и красива приятелка, той харесва живота си такъв, какъвто е. Всичко обаче се променя, когато по тесния планински път джипът му връхлита върху малка кола. Макар и да няма ранени, последиците от неочаквания сблъсък ще се окажат много по-сериозни, отколкото някой е предполагал... Книгите на Люси Елеазар представят българската действителност, пречупена през ... |
|
|
"Разказвачът" е книга триптих, в която малките повести се опитват да напишат част от големия разказ за превъплъщенията на балканския човек. Онзи, който непрекъснато се отдалечава и приближава от и към себе си. Впрочем, това прави и авторът на тази книга. "Разказвачът", "Непокорният Лука", "Жената и златният Осъ" дават убежище на много истории, герои и разказвачи. Тук разказът и разказването са най-висшата форма на живот. Начин да се живее, начин да се умира. Излиза, че са закодирани в кръвната група на балканският човек. Чрез големия разказ за себе си и света този уникален тип ... |
|
|
Неиздавано досега на български продължение на "Пилето". ... Последните думи на Пилето към неговия приятел Ал в едноименния шедьовър на Уилям Уортън са: "Но си струва труда да се опита." И точно с това се заема Ал, след като се измъква от хватката на армията и военното безумие. Той си купува армейски джип, пребоядисва го в предизвикателно жълто, нарича го Пеперудата, и поема по безкрайните американски пътища, за да се опита да преодолее травмите си. Обсебен от свободния на пеперудите, той жадува да ги опознае истински - точно както неговият приятел Пилето превърна в център на живота си канарчетата. ... |
|
|
Житейски истории и съдби човешки. ... "Когато завърших четвъртото отделение в родното си село и ми казаха, че от есента ще уча в Шумен, нищо не подозирах. В началото на септември мама ме заведе в Шумен. Записаха ме в училище, настаниха ме в квартира. Тогава настана най-страшният час - мама си тръгва. Тази малка подробност не я бях предвидил - мама си тръгва и аз оставам сам-самичък в големия и непознат град. Тръгвам да изпратя мама до автогарата, а една буца е заседнала в гърлото ми, задушава ме потискан плач. Държах се мъжки, докато мама си купи билет и застана пред зейналата врата на автобуса. Тогава мъжеството ме ... |
|
|
Дългоочакваното продължение на бестселъра Мъжът от Константинопол. ... Благодарение на своята далновидност и предприемачески гений Калуст Саркисян става най-богатият човек в началото на ХХ век. Привърженик на уединението и дискретността, той се отдава необезпокоявано на най-голямата си страст - колекциониране на произведения на изкуството. Докато обаче Калуст набира ценни артефакти, съдбата му подготвя неочакван удар. Синът му - Крикор, заминава за Османската империя, за да търси своята любима. Там турците са започнали масово избиване и изселване на арменците и Крикор попада в редиците на един от походите на смъртта. ... |
|
|
Един невероятен роман, който ще ви плени. ... Трима мъже в битка за сърцето на една жена. Един предан съпруг. Един дързък любовник. И един богат ексцентрик. Всеки от тях се опитва по собствен начин да защити накърнената си чест. Сложен любовен четириъгълник, който се разчупва под напора на необуздани страсти, болезнени разкрития, разтърсващи признания, маскирани в благородни подбуди интриги и неовладяно желание за мъст. "Един мъж можеш да съблазниш с неща, с които е в състояние да го привлече всяка друга. Но можеш да го задържиш единствено с онова, което той не е в състояние да открие в никоя друга." Из книгата ... |
|
|
През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: "Господа, нека след три дни отново се съберем тук - надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без ... |
|
|
Във времето, в което светът притихва и хората се замислят за изминалата година, човек най-накрая се обръща към най-неприкосновеното си - вярата. За различните предрешения и присъствия на вярата говори писателката Теодора Димова в новата си книга "Първият рожден ден”, която вече е в книжарниците. В творчеството си Димова върви все по-уверено към метафизичните теми, занимавали безспорните легенди в литературата - например поетите Джон Дън, Фернандо Песоа, У. Б. Йейтс. С повестта "Първият рожден ден" авторката показва не само своя поглед към активното християнство, но и своето лично убеждение, че вярата е ... |
|
|
"Герой на Нашето време", уважаеми господа, е настина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие. Все пак ще ми кажете, че не може да бъде толкова лош, а аз ще ви кажа: щом вярвате във възможността да съществуват всички трагични и романтични злодеи, защо тогава не вярвате в действителността на Печорин? Щом се любувате на измислици, не намира у вас пощада? Може би затова, че в него има много повече истина, отколкото бихте желали? Ще кажете, че нравствеността не печели от това. Извинявайте. Твърде много хранихме хората със сладкиши; стомахът им ... |
|
|
Пътешествието в миналото, което може да ни отведе в бъдещето, продължава... с още повече факти, които трябва да знаем; още повече артефакти, които трябва да преоткрием; още повече герои, които трябва да помним; още повече истории за нещата, които ни правят българи. "Не очаквах, че първата ми книга Нека помним. Истории от историята ще достигне до толкова много хора. Това е голяма чест, но и голяма отговорност. Нейното продължение се роди благодарение на вас - хората, обичащи българската история. Освен истории за славни владетели, археологически открития и изумителни артефакти, ще откриете още много примери за ... |
