Село без черква

Житейски истории и съдби човешки. "Когато завърших четвъртото отделение в родното си село и ми казаха, че от есента ще уча в Шумен, нищо не подозирах. В началото на септември мама ме заведе в Шумен. Записаха ме в училище, настаниха ме в квартира. Тогава настана най-страшният час - мама си тръгва. Тази малка подробност не я бях предвидил - мама си тръгва и аз оставам сам-самичък в големия и непознат град. Тръгвам да изпратя мама до автогарата, а една буца е заседнала в гърлото ми, задушава ме потискан плач. Държах се мъжки, докато мама си купи билет и застана пред зейналата врата на автобуса. Тогава мъжеството ме напусна и плачът се отприщи. Това не беше детски плач - поплачеш и ти мине, поревеш и ти олекне. Това беше плач без памет. Захлупил очи в майчините скути, ридаех с пълен глас, без задръжки, без почивки. Насъбра се народ, автобусът трябва да тръгва,а моят плач не спира. Когато мама влезе в автобуса, започнах да обикалям около него и още по-силно и сърцераздирателно да плача. Много пъти съм се връщал към този есенен следобед на шуменската автогара: какъв беше този плач, какво беше това чудо! По-късно разбрах - тогава съм оплакал селското си детство и с детския си глас съм изплакал вродения човешки страх от неизвестността."
Борислав Геронтиев

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com