"Тази книга не е просто за любов. Тя е за любовта във всичките ѝ форми. Според древните гърци една дума за любов не била достатъчна, затова те си имат цели осем: ерос е думата за страстната, пламенна и луда любов, която е способна да поеме контрол над теб, над съзнанието и над действията ти; филиа е думата за дълбокото и искрено приятелство - тя е символ на лоялност, преданост и готовност за саможертва; лудус е игривата любов, флирта и първите трепети на връзката; агапе е дума за безкористната любов към абсолютно всички живи същества; сторге е любовта към семейството и децата; прагма е думата за ... |
|
Изданието съдържа две творби на Лорънс Дърел - Мосю и Ливия. ... Сега за първи път на български език излиза и последното голямо произведение на Лорънс Дърел, цикълът Авиньонски квинтет. Пенталогията се състои от романите Мосю, или Принцът на мрака, Ливия, или Погребан жив - които ще намерите в този том, - Констанс, или Самотни занимания, Себастиан, или Водещи страсти и Квинкс, или Историята за изкормвача. В Авиньонски квинтет, често определян като литературна мистификация, се разказва за група хора, които прекарват едно лято в запустяло имение край Авиньон. Някои от тези хора са истински, а други са герои от роман, ... |
|
Роман за Цар Константин Тих Асен. През 1257 г. Константин Тих е издигнат от болярите за български цар. Той сключва брак с Ирина, дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис и внучка на Иван Асен II, като по този начин придобива правото на фамилното име Асен и става част от династията Асеневци. През 1261 г. Византийската империя е възстановена и император Михаил VIII Палеолог се опитва да върне предишното ѝ величие. Той предлага на овдовелия през 1268 г. цар Константин Тих Асен брак с племенницата си Мария. Бракът е сключен, но императорът не изпълнява обещанията си да върне като зестра отнети преди това от ... |
|
"Нека читателят да вярва на тази книга. В нея почти няма измислени лица и съдби; говоря не само за големите фигури, които и без това са си заслужили място в учебниците, а и за почти всички ония занаятчии, даскали, слуги, чорбаджии, коняри, хайдути, свещеници и пр., които се споменават. А доколкото изискванията на романа наложиха и несъществували герои, на тях пак не подхожда определението измислени - те или имат свои исторически прототипи, или са събирателни образи и съдби на действително живели и многократно повтаряли се личности от епохата. Същото може да се каже и за събитията; разбира се, думата ми е преди ... |