Записките по метафизика са непозната и неиздавана до момента част от творчеството на най-известния български философ между двете световни войни - Димитър Михалчев. Книгата е от интерес не само за историци на българската философия, но и за широк кръг любители на философски четива. Записките съдържат редица оригинални моменти, намиращи се в хармония с Михалчевата философия на даденото. Философските постановки и оценки в тях могат да пробудят критически размишления у днешните им читатели. Предговор към изданието: проф. дфн Ангел Стефанов. ... |
|
|
Началото на XX век бележи появата на "Тълкуването на сънищата" (1900) от най-знаменития психолог на всички времена Зигмунд Фройд (1856 - 1939). Забележителният труд поражда огромен интерес се оценява като най-ключовия от делото на Фройд, включително от самия него. Ето защо той взима решението, подкрепено и от издателя, да удовлетвори и широката публика. Така през 1901 г. излиза кратката творба "За сънищата", в която сбито и достъпно са изложени основните идеи, онагледени с красноречиви примери. ... |
|
|
Тази блестящо замислена и организирана книга се базира на лекционен курс, изнесен от д-р Пийкоф през 1976 г., озаглавен "Философията на обективизма". Айн Ранд помогнала за подготовката на курса и заедно с Пийкоф отговаряла на въпросите след лекциите. За тези лекции Айн Ранд казва: "Докато аз не напиша или ако не напиша изчерпателен трактат върху моята философия, курсът на д-р Пийкоф е единственото оторизирано изложение на цялостната теоретична структура на обективизма, тоест: единственото известно за мен, за което знам, че е съвсем точно." ... |
|
|
В това свое произведение Густав Льобон подробно изследва психологическите елементи на революционните движения, техните основни характеристики и развитието на принципите им. Льобон се концентрира главно върху периода между 1789 и 1800 г., като ползва за основа на своите теории Френската революция. В нейното избухване, развитие и край той открива специфични форми на душевност, които имат огромно значение за истинското разбиране на революциите като исторически феномен. Направен е и обстоен преглед на психическите и емоционални качества на лидерите на революционните движения. Психологическото изследване не се спира единствено ... |
|
|
Неотдавна, през 2014 г., се изпълниха 300 години от първата поява на "Монадология" – малкия и същевременно кристално ясен и съдържателен текст на големия Готфрид Вилхелм Лайбниц, за когото най-честото определение е "универсален гений". Универсална – в буквалния, но и в най-широкия смисъл на думата е неговата философия, която той определя като "система", гъвкаво отразяваща целия свят – света-универсум, но не как да е, а именно по начина на "живото цяло" на Платон. Универсални във висока степен са самият живот на Лайбниц, неговото мислене, интереси, открития в областите на ... |
|
|
По отношение на влиянието, което е оказал, Исус от Назарет е най-значимата фигура в човешката история. Неговата личност е и обект на най-много дискусии и описания. Най-ранният запазен документ, който се отнася до него (Първото Послание на Св. Павел до Коринтяните), е бил разпространен в писмена форма през петдесетте години от първия век след Христа, около двадесет години след смъртта на Исус. ... |
|
|
"Човешката история беше възвестена от една постъпка на неподчинение според еврейските и гръцките митове. Адам и Ева, живеейки в Едемската градина, са част от природата; те са в хармония с нея, но не преминават отвъд нея. Те са в природата както зародишът е в утробата на майката. Те са хора и в същото време не са все още хора. Всичко това се променя, когато не се подчиняват на една заповед. Като прекъсва връзките със земята и майката, като скъсва пъпната си връв, човекът възниква от дочовешката хармония и е способен да направи първата си стъпка към независимост и свобода. Неподчинението освобождава Адам и Ева и отваря ... |
|
|
"Има различни начини за разглеждане на достиженията на видните личности. Всяка една може да бъде видяна в светлината на нейното индивидуално развитие, на историческите събития, оказали влияние върху нея, или на трудноопределимите колективни въздействия, изразявани чрез фразата дух на времето. Вниманието на Юнг е било насочено предимно към големите културни движения - по-специално алхимията, които са компенсирали духа на времето или са били породени от него, както и към творческия дух, въвел пионерски тълкувания в толкова различни сфери, като медицина, психоанализа, ориенталистика, изобразителни изкуства и литература. ... |
|
|
Английският поет и публицист Джон Милтън (1608 - 1674) публикува За образованието и Ареопагитика през 1644 г. В първото съчинение авторът разкрива своите възгледи за правилния път към получаването на знания като начин за възстановяване на разрушените останки от нашите първородители и на нашата способност да познаваме Бог правилно и оттук - да Го обичаме, да Му подражаваме, да бъдем като Него, което е възможно в най-висока степен чрез изпълване на душите с истинска добродетел; във второто съчинение, написано броени месеци по-късно, той разгръща цялостната си защита на свободното споделяне на знания, което, веднъж ... |
|
|
Първо пълно издание. Нов превод от немски. ... "Тълкуване на сънищата" излиза в началото на 1900 г. и до днес се посочва като едно от най-значимите произведения на XX век, нарежда се сред 100 -те най-влиятелни книги, писани някога. В своя забележителен труд Зигмунд Фройд обосновава съществуването на несъзнавана психична дейност и предлага метод за изследването ѝ, което утвърждава "Тълкуване на сънищата" като едно от основополагащите съчинения на зараждащата се по онова време наука психология. Сто и двайсет години след публикуването на книгата тя продължава да бъде актуално описание на " ... |
|
|
В настоящата книга втора от своите "Опити" (1580) Монтен продължава да търси себе си с помощта на древните автори и извън отъпканите пътища на тогавашните научни дисциплини. Самопознанието е дълъг и труден процес за мислител, който заявява открито: "Моят занаят и моето изкуство е да живея." Монтен насочва вглеждането в себе си към радикално нова цел - не за да вае своя статуя на велика личност, а за да се отърси от наслоените представи, утвърждавани с векове, за човека господар на природата и на животинския свят. В това по същество демистифициращо начинание важно място заемат Монтеновите идеи за ... |
|
|
Във време, свикнало да си представя Гьоте като чужд на народа гений, Екерман възкреси за света истинския Гьоте, отдаден на неуморно творчество да дълбока старост, посветил, както той признава, целия си живот на народа и на неговото образование. С ненакърнено и непокварено чувство за изключителното и великото, изпълнен с ученолюбие и решителност, младият Екерман уверено навлиза в гьотевия голям свят. Всеки разговор се приема като чисто злато, всяко театрално посещение е разтърсващо преживяване, всяка книга от ръката на Гьоте се поглъща жадно. Екерман никога не е забравял почтителната скромност, но също така и ... |
