"На края на града, където свършват къщите, е манастирът. На края на света, където свършват думите, е словото." ... |
|
В поредната поетична книга Таньо Клисуров остава верен себе си, на неподправеното си отношение към заобикалящия го свят. "Аз съм малкото кутре на твоята длан, Живот велик. Когато я свиваш в юмрук – да удряш, аз съм най-слабият ти войник. Но помилваш ли някого, разпнат на кръста – всичката своя сила бих дал. И съм готов да предвождам пръстите като генерал." ... |
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
Великолепната поезия на Иван Бунин е също толкова силна и носи в себе си дълбочината на руската душевност със същата сила, с която ни я описва и неговата велика проза. Блестящият превод на Кирил Кадийски доказва, че поетът Бунин е на едно и също нива като прозаика - Нобелов лауреат. Младост В леса изсъхнал дълъг бич свисти, из храсталака щъкат крави и синият кърпикожух цъфти, и листи шушнат в редките дъбрави. И облаци дъждовни стелят дим, и свежи ветри духат из полето, и в тайна радост се топи сърцето - животът като степ е пуст, необозрим. Иван Бунин ... |
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
Двама студенти, изправени пред широкия път на Латинска Америка, отправили се на пътешествие, в което ще открият себе си. Ернесто Гевара и Алберто Гранадо са в своите ранни 20 години, когато поемат на път с мотоциклет Norton, търсейки приключение. За 9 месеца успяват да прекосят 8000 км. и да преминат през Аржентина, Чили, Перу, Колумбия и Венецуела. Прекосяват Андите, пустинята Атакама и басейна на Амазонка. Пътуват на автостоп, параход и дори на кон. Спят в гари, полицейски управления и под звездите. Потопени в суровите условия, в които живеят жителите на Латинска Америка, Гевара и Гранадо завинаги променят своите ... |
|
Почти четвърт век след реализацията на първия си сборник стихове Васил Славов се "завръща" в литературния живот на страната. През 2016 г. книгата му "Звяр" е отличена със съпътстваща награда в националния конкурс за поезия "Христо Фотев", а следващата стихосбирка на автора, "Следверие", е номинирана в същия конкурс през 2018 г. Стихове, включени в двата сборника, са отличени с награди в конкурса за поезия "Биньо Иванов". През 2018 г. сборникът "Следверие" печели националната награда за поезия "Дамян Дамянов"."Озовал се далече от литературното ... |
|
"Непрочетено" се основава изцяло на ръкописния архив на Димитър Воев и за пръв път представя неговото творчество в автентичен и завършен вид. Димитър Воев (1965 - 1992 година) e български поет, композитор и музикант, чийто най-активен период обхваща годините около падането на Берлинската стена. Той е основател и фронтмен на редица музикални групи ("Парадокс", "Вход Б", "Воцек и Чугра", "Кале"), най-известната от които е култовата "Нова генерация", чийто стил Воев определя като "студена вълна" (cold wave). Най-популярният български член на легендарния ... |
|
Събрани стихове, поеми, сонети от Иван Цанев по повод 80-годишния му юбилей. Иван Цанев е автор на поетичните книги "Седмица", "Неделен земетръс", "Телеграма", "Едничка дума", "Седмоднев", "Стихове и междустишия", "Дърво на хълма", "Ранни стихотворения", "33 стихотворения". За поетичното си творчество той е удостоен с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици."В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с ... |
|
В изданието "Музиката на гръцката поезия" са поместени гръцки песни, преведени на български език. То е съпроводено от CD с песни. Книгата е двуезична - на български и гръцки език. ... |