Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Фигурата на героичния човек, изведена от Янко Янев, следва идеята за свръхчовека, подлагайки на радикално преосмисляне основни традиционалистки концепции за обществото, любовта и брака; атакува предразсъдъци и стереотипи от Античността до съвремието; разгръща своеобразни визии за нравствеността. Понятието за героичния човек е актуално в тогавашната европейска култура, заедно със завишеното внимание към расата и нацията. В Европа в навечерието на Втората световна война темата за героя е и съвсем конкретно свързана с вагнеровско-ницшеанските рефлексии, актуални най-вече в Германия през този период. За автора: Д-р Янко ... |
|
|
Светът толкова се е променил, че младите трябва да измислят отново всичко: начин да живеят заедно, институции, начин на съществуване и познание... Есеистичната творба "Палечка" на френския философ, антрополог, историк на науката и писател Мишел Сер (1930 - 2019), публикувана във Франция през 2012 година, бързо се превръща в бестселър. В нея авторът се обръща към антропологичната трансформация в епохата на новите технологии, свързана с по-различната употреба на познавателните способности и организация на познанието, и твърди, че децата от времето на интернета и мобилните телефони - Палечка и Палечко - имат по- ... |
|
|
Произходът на геометрията и други ръкописи към света на живеенето. Е. Хусерл е основател на една от най-влиятелните мисловни традиции на ХХ в. и съвремието: феноменологичната."В този сборник сме подбрали негови работи, в чиято сърцевина са два забележителни ръкописа: Първият е Произходът на геометрията, който акцентира върху историческата рефлексия във феноменологията. Хусерл изследва културното смислообразуване - процес, придобиващ езиково живо тяло в традицията, която се оказва колкото пренасяща смисъл, толкова и забравяща произхода си. Показва се как през нейните пластове се търси примордиалният смислов хоризонт, ... |
|
|
Августин и Декарт. От Плитон до Висарион. Статии. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. ... |
|
|
Кратка история на античната естетика."Естетическото - според Лосев - е изразителното, онзи вътрешен смисъл, който се проявява външно. Но ако се вгледаме внимателно,... пред нас са не само изразителните форми на живота, но и мощен културен пласт. Пред нас е история на културата на древните гърци и римляни. А какво е култура? Да се обърнем към латинския език. Култура означава отглеждане. И гръко-римският свят, така нареченият античен, толкова енергично отглежда своя живот, че и след хилядолетия четем Омир, поемите Илиада и Одисея великите трагици на V в. пр.н.е. Есхил, Софокъл, Еврипид, великите философи Платон, ... |
|
|
Дванайсет истински лица на философията."B края на предговора към Философия на правото Хегел пише: "Когато философията започне да рисува със своята сива боя върху сивото, тогава някоя форма на живота е остаряла, но със сиво върху сивото тя не може да бъде подмладена, а само позната; совата на Минерва започва своя полет едва с настъпващия здрач." Трябва да се допълни: Минерва не само е богиня на мъдростта, изкуствата и науките; преди всичко тя е покровителка на майки, съпруги, дъщери, сестри, любими, приятелки и на всички жени, даващи и пазещи живот. Те гонят досадата от тъй скучното чисто мислене с полета ... |
|
|
Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на проф. дфн Георги Каприев в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ Св. Климент Охридски от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа, ... |
|
|
Какво ни питат великите философи е сборник с лекции, всяка от които се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ. През 90 -те години на предходния век Лешек Колаковски чете лекции по философия по полската телевизия, които се радват на такава гледаемост, с каквато могат да се похвалят малко развлекателни програми. През 2008 година краковското издателство Знак публикува три цикъла от тях под заглавието Какво ни питат великите философи в самостоятелно книжно тяло. Всяка от тези лекции се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ, които са от значение както за неговата собствена ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
|
Теолого-политическият трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни - манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други - книга, "изкована в ада". Бенедикт де Спиноза (1632 - 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, ... |
|
|
360 години след създаването на "Левиатан", книгата все още е в списъка със задължителна литература в най-престижните университети в света. Защото тя вероятно най-успешно показва прехода от средновековното към модерното мислене във Великобритания. И може дори днес да подготви младия човек за сблъсъка с реалния свят. Изгражда устойчиви фундаментални знания за хората, обществото и държавата. Дори след толкова години някои от тях са необорими, а други са решаващи за възпитаването на критична мисъл. В този том са събрани третата и четвъртата част на книгата - "За християнската държава" и "За царството ... |
