| Книгата представлява сборник от деветнайсет блестящи и провокативни есета, чрез които Гладуел ни кани в мисленето и нагласите на цяла плеяда от впечатляващи с поведението си хора. Избраните лично от автора истории и идеи са вдъхновявали и вдъхновяват читателите на New Yorker дълго след публикуването им. Те се занимават с теми, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но в крайна сметка са обединени от намерението на Гладуел да ни представи света през очите на другите и гравитират около убеждението, че това любопитство към същината и устройството на чуждия свят се нарежда сред фундаменталните човешки импулси -  ...  | 
|  | 
| "О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето  Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка."  Гийом Аполинер   ...  | 
|  | 
| "От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен  "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел  "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на  ...  | 
|  | 
| Книгата е част от поредицата "Отвъд" на издателство "Жанет - 45". ... "– Приятели, намираме се в навечерието на втория Ренесанс. И не говоря за нова сграда в кампуса. Говоря за една ера, в която няма да позволяваме на по-голямата част от човешката мисъл, действия, постижения и познания да изтича като от пробита кофа. Това вече сме го преживявали веднъж. Нарича се Средновековие, Тъмните векове. Ако не са били монасите, всичко, което светът някога е бил научил, е щяло да се погуби. Е, в момента живеем в подобни времена, когато губим голяма част от извършеното, видяното, наученото. Само че това може  ...  | 
|  | 
| Двадесет и шест годишната Луиза Кларк е обикновено момиче, което харесва обикновения си живот. Лу живее със семейството си в малка къща в провинциално английско градче. Младата жена обожава работата си в местното кафене и ексцентричните дрехи. Тя е доволна от спокойния си живот, възнамерява да се омъжи за дългогодишния си приятел Патрик и да му роди куп деца. Светът ѝ се преобръща, когато неочаквано загубва работата си. Наред с безпаричието, безработицата я кара да се чувства безполезна. Лу полага неимоверни усилия да си намери нова работа, но няколко седмици във фабрика за обработка на пилета и верига за бързо  ...  | 
|  | 
| Почти истинските приключения на Анди Андрюс преди да срещне  Проницателя. ... В този град няма адвокати - просто никой не се нуждае от тях. Местният вестник Часовой излиза веднъж седмично и всички предварително знаят какво пише в него. На това място не са чували за компютри, интернет, електронна поща, клетъчни телефони и микровълнови фурни. Липсват дори светофари - няма достатъчно коли. Добре дошли в Сойертън Спрингс!  Тук ще срещнете отново първата си любов и старите си приятели. Цветовете, ароматите и звуците ще отключат в сърцето ви носталгия по нещо почти забравено, а героите на Анди Андрюс ще ви подсетят къде все още  ...  | 
|  | 
| Шест велики личности, един архангел и една стара кесия за тютюн. Тънката линия между провала и успеха. ... Четирийсет и шест годишният Дейвид Пондър не е просто във финансова криза. Бившият изпълнителен директор кара разпадаща се кола, закъснява с вноските за къщата и няма здравна осигуровка. Няма и откъде да намери единайсет хиляди долара за неотложната операция на дъщеря си. Нещата стават съвсем безнадеждни, след като го изхвърлят и от нископлатената му работа. Когато колата му поднася на заледения мост, Дейвид вече не е сигурен дали иска да я овладее... Единственият въпрос, който таи в сърцето си е "Защо точно аз?& ...  | 
|  | 
| Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка. ... Бедност. Пропадащи бракове. Старост. Изгубени надежди. Банкрут. Несигурно бъдеще. Жителите на Ориндж Бийч, Алабама, се сблъскват с всички тези проблеми, захвърлени в самота и безсилие да променят живота си.  Но за един стар скитник, благословен с дарбата да вижда онова, което другите пропускат, няма безизходна ситуация. Тайнственият Джоунс обикаля из крайбрежния град и дава помощ на всеки отчаян, посявайки в душите мъдрост и безсмъртна надежда. "Прочел тази вълнуваща книга, имаш чувството, че и ти си срещал или всеки момент ще срещнеш този правещ  ...  | 
|  | 
| Зимата на нашето недоволство (1961) е последният роман на  Джон Стайнбек  и е смятан от критиката за голямото му завръщане в първите редици на световната проза след  Гроздовете на гнева. Стегнатият, изпълнен с много вътрешна сила и напрежение, разказ е съсредоточен около Итън Алън Холи - издънка на стар род от аристократична Нова Англия, носител на висши морални стойности и дълбоко насадена честност, който сега е продавач в бакалията, която преди е притежавал. Натискът, който животът и обстоятелствата упражняват върху него, стига до своя апогей в тази зима на недоволството, когато жена му го упреква, че не съумява да  ...  | 
|  | 
| Съставител:  Ангел Малинов. ...  Изданието съдържа творби от:   Сафо  Алкей  Архилох  Анакреон  Калин  Тиртей  Мимнерм  Солон  Теогнид  Хипонакт  Алкман  Стезихор  Ибик  Симонид  Бакхилид   Това издание е част от серията  Книги за ученика  на издателство  Пан. Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за  4.  -  11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ...  | 
|  | 
| "Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ...  | 
|  | 
| "Някога" -  ето я най - красивата дума. Някога -  означава минало (смътен спомен). Или бъдеще  (смътна мечта). Някога -  означава минало! Някога -  означава бъдеще! И -  никога настояще! Никога! (Настоящето -  най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ...  |