Авторът на Планината помежду ни ни представя вълнуващата история за един мъж с болезнено минало, за едно малко момиченце с неясно бъдеще и за общия път към изцелението на сърцата им. Този път започва на площада в едно заспало южняшко градче. Седемгодишно момиченце продава лимонада на минувачите, но хубавата жълта рокля не успява да скрие грозния белег на гърдите му. Последният му клиент, непознат с брада и нахлупена бейзболна шапка, изпива лимонадата си и си тръгва, зает с мисли за лодката, която ремонтира край близкото езеро. И за белега, който му е до болка познат. А пикапът за доставки, който завива на скорост по ... |
|
|
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете? Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една ... |
|
|
Продължението на книгата - Назови ме с твоето име Никой роман в последно време не е говорил на съвременните читатели така трогателно за естеството на любовта, както завладяващият Назови ме с твоето име на Андре Асиман. Романът е приветстван като любовно писмо, призив... изключително красива книга (Стейси Д'Ерасмо, Ню Йорк Таймс Буук Ревю). Книгата впоследствие се превърна във филм с Тимъти Шаламе в ролята на младия Елио и Арми Хамър в ролята на Оливър, аспиранта, в когото Елио се влюбва. В Намери ме Асиман ни показва бащата на Елио, Самуел, по време на пътуване от Флоренция до Рим, за да посети сина си, който е ... |
|
|
Индия, 1857-а - годината на въстание, което заплашва да удави в кръв британските колонизатори. Робърт Флъри, син на един от всемогъщите директори на Британската източноиндийска компания, тъкмо е пристигал в Калкута, където да посети гроба на отдавна починалата си майка и да разведри наскоро овдовялата си сестра. За да съчетае полезното с приятното, баща му е издействал и добре платена поръчка да опише благотворната роля на империята за напредъка на местното население по пътя към цивилизацията. За беда, в този момент Индия е обхваната от вълнения и Флъри се озовава в обсадения от разбунтувалите се войници пограничен ... |
|
|
"Майсторска творба, движена от безпогрешен разказвачески импулс, който повежда читателя на незабравимо пътешествие през историята, хората и природата по поречието на река Места в родината на авторката." Waterstones "Мерилото за добрите книги е, че те ни променят. Понякога малко, понякога много. Рядко ми се е случвало толкова ясно да си давам сметка за промяната, която се случва вътре в мен, дума подир дума, както в последните дни, докато бях погълнат от алхимичната проза на Капка Касабова. Омагьоса ме още от първата страница. Еликсир е като разгръщащ се наяве сън, съграден от плът и дух едновременно, ... |
|
|
Луничави разкази съдържа двадесет истории, писани през последните три години. Едни от тях ще ви разсмеят, други ще ви натъжат, доколкото смехът и тъгата са главни ингредиенти на този сборник, а защо ли не и на живота ни извън книгата. Здравка Евтимова (р. 1959, Перник) е носителка на редица литературни награди, сред които Златен ланец, Чудомир, Блага Димитрова, Балканика, Роман на годината 2015 на Националния дарителски фонд 13 века България (за Една и съща река ). През 2019 г. на Здравка Евтимова е присъдена Националната литературна награда Христо Г. Данов - за цялостен принос към българската духовност, а през ... |
|
|
Истории за доброто, разказани със сърце. Този нов сборник с разкази е естествено продължение на стремежа ѝ да раздипля пред читателя - пласт по пласт многоликата душа на японската култура и начин на мислене. А когато това е направено с обич, разбиране и преклонение, винаги докосва сърцето. "Сан сан, Япония" е онзи светъл лъч, който пронизва съзнанието, за да остави следа. Всичките над 30 герои в тази книга имат нещо общо - през своите малки или големи истории по един типичен за японците дискретен и добронамерен начин успяват да дадат утеха, радост и вдъхновение на читателя. Страница след страница и разказ ... |
|
|
Оцелял в касапницата на Първата световна война, през 1919 г. майор Брендан Арчър заминава за Ирландия, за да изясни нелепо недоразумение. По време на домашен отпуск няколко години по-рано той се е запознал с младата Анджела Спенсър и макар двамата да прекарват заедно броени часове, по непонятни причини тя се е обявила за негова годеница. В Килналах, където обеднялото семейство на Анджела държи прославения навремето, но сега западнал хотел Маджестик, завърналият се от фронта мъж изглежда необичайно отчужден. Стотиците стаи на хотела се рушат, малцината останали гости запълват времето си с клюки и игри на карти, пълчища ... |
|
|
Къщата на улица Санто Доминго в Сантяго де Чили, скрита зад трите си лимонови дървета, приветства няколко поколения от семейство Лонсоние. Пристигайки от хълмовете на Юра с лоза в единия джоб и няколко франка в другия, патриархът пуска корени там в края на XIX век... Много години по-късно кървава драма ще връхлети семейство Лонсоние. Отнесени от бурята, те ще летят заедно към съдбата си с едно-единствено наследство, мистериозната легенда за един изчезнал френски чичо... В тази ослепителна фамилна фреска, която се разгръща от двете страни на Атлантическия океан, в рамките на 100 години чак до преврата и хунтата в Чили, ... |
|
|
"Ако си представим всички съботи през 1982 -ра като един-единствен ден, то срещнах Трейси в десет сутринта в онази събота, както вървяхме по песъчливия чакъл на църковния двор, всяка стиснала майка си за ръката. Имаше още някакви момичета, но по очевидни причини двете с нея се забелязахме взаимно, отчетохме сходствата и различията типично по момичешки. При нас оттенъкът на кожата беше съвсем еднакъв, сякаш и двете бяхме изваяни от един и същ светлокафеникав къс - и луничките ни се скупчваха на едни и същи места, бяхме еднакви на ръст. Само дето моето лице изглеждаше унило и меланхолично, с издължен сериозен нос, а ... |
|
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
