Владимир Арсениевич е сръбски писател, преводач, редактор и публицист. Редактор и съосновател на издателство "Ремое". През пролетта на 2007 г. напуска издателството и започва работа в белградския клон на Хърватската издателска групировка "VBZ". "В трюма" е дебютната книга на Владимир Арсениевич. Тя е портрет на едно поколение лишено от перспективи и първият роман, излязъл от утробата на деветдесетте години. Книгата изстрелва своя автор начело на литературните класации и го превръща в най-младия носител на престижната сръбска награда за роман на годината (наградата на сп. "НИН" за ... |
|
|
Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, ... |
|
|
Връщайки се от ски, една зимна вечер Бенджамен и годеницата му Елен, изненадани от буря на френско-швейцарската граница, трябва да се подслонят в една ферма в Юра. Там ги посреща странна тройка- приветлив адвокат с маниери на застарял красавец, съпругата му, смразяваща матрона, и техният уродлив слуга. Тримата ги обсипват с грижи и любезности. Но лека-полека убежището се превръща в затвор. Бенджамен и Елен не успяват да напуснат къщата на своите благодетели. Дали тези трима не са въплъщения на Синята брада, представящи се за обикновени хора? Какви заговори се плетат в тази хижа, изгубена в планинската пустош? ... |
|
|
„Българската меланхолия“ е аналитично дълбочинно и неконвенционално като подход изследване на драматичната и трагическа народна участ. Който обича родината си, ще изпита болка и потрес от разбулените събития и страни на историческия живот. Меланхолията може да е сюблимно състояние на духа, но и да води до подло малодушие, предателство и т.н. Книгата е предизвикателство към днешните поколения. Проф. Георги Фотев (Нов български университет) е изтъкнат социолог с международна известност. Член на Европейската академия на науките и изкуствата и на други авторитетни организации. Автор на голям брой научни публикации, част от ... |
|
|
В книгата са представени част от стиховете на един от големите руски поети Владислав Ходасевич, литературен потомък на Пушкин по линия на Тютчев. Преводите са на Димитър Калев и Красимир Симеонов. ... |
|
|
"Дими над дърветата бялата пара, лисицата малките вънка изкара, трепти синевата дълбока, дълбока и шушне в тополите и ясена сока, пчелата грижливо прашеца събира - не ми се умира, не ми се умира..." ... |
|
|
"Малко непривично съм събрал тук сатирични стихотворения и не толкова сатирични песни. Сатирата винаги ме е привличала, още от студентските години, от оня легендарен стенвестник "Трън", в който ние, десетина студенти, пишехме под псевдонима Трендафил Акациев...""Возят ме днес с мерцедеса по Руски два бодигарда и всеки с пищов Гледам отсреща продава закуски моята първа голяма любов. Беше момиче с богата фантазия, пълна отличничка, суперталант десетокласничка в осма гимназия, а аз бивш затворник и хулиган. Ваня се казваше. Казвах й Ваничка. Носеше дънки и къси поли. Тя във сърцето остави ми ... |
|
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
|
|
Представителен подбор на съвременната американска поезия досега не е издаван у нас. Затова намерихме за необходимо да започнем с нейния основоположник - Уитмън, да включим онези произведения, които и до днес не са загубили своята стойност и които, по наша преценка, биха представлявали интерес за българския читател със своето съдържание и поетични качества, с гражданската позиция на своите автори. Този сборник включва най-значимите американски поети на двадесетия век така, като всички подобни сборници. Различава се от тях по това, че достига до имена, още почти неизвестни на ценителите на поезията в своята собствена родина ... |
|
|
Любовна лирика ... "Еротизмът е съществен елемент в поезията на Иван Тренев. Много тънко и сполучливо той предава първите трепети на любовта, смущенията на току-що пробудилата се плът." Атанас Далчев "Любовните стихове на Иван Тренев са чисти, нежни, с много вътрешна топлота и красота."Александър Геров "Иван Тренев е лирик - топъл, интимен. В любовните му стихове има прозрачен простор, ухание и светлина, много трепет и вълнение!" Иван Давидков ... |
|
|
Под името Георги Господинов се появяват и изчезват три стихосбирки, естествен роман и други истории. След щастливи четения из места като Истанбул, Коимбра, Берлин, Нюкасъл, Лондон, Виена, София, Сфумато сега "Балади и разпади" събира за първи път трите поетически книги в едно. Как от каменната градина на "Лапидариума" израства "Черешата на един народ", а под нея някой пише "Писма до Гаустин" и нови стихотворения."За тази поезия езикът и литературата са сами по себе си обекти на желанието... За Господинов "езикът е екстази". Марк Робинсън "Георги Господинов - ... |
