Съставител: Роси Михова. ... Роси Михова е съставител на книгата Трима насаме. Задочни разговори с Макс Фриш и автор на интервюта, включени в книгата. Тя е журналист на свободна практика и автор на материали, отразяващи културни събития във Виена. От 2017 г. води поредица интервюта с известни българи, базирани върху книгата Въпросник на Макс Фриш. Като част от своите Дневници (1966 - 1971) швейцарският белетрист и драматург Макс Фриш публикува своя Въпросник, в който педантично формулира стотици провокативни въпроси. На тях отговарят с храбра честност изявени наши съвременници. Тези задочни разговори се случват неизменно ... |
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
Считан за гениално надарен ексцентрик, чиито произведения се гушели в периферията на английската литература и изкуство през XVIII и XIX в., днес Уилям Блейк е признат за един от най-големите поети на английската и световната литература. Този сборник разкрива лиричната и едновременно мистична представа за света на Блейк, с неговия съвършен художествен изказ, направили го любимец на критика и читатели по целия свят."Непроизхождащ от предшественици, непринадлежащ на съвремието си, невъзможно да бъде повторен или заместен от бъдещи последователи." Уилям Росети "В който и век да беше живял Блейк, той винаги ... |
|
"Да говоря за Шекспир и за това какви богатства е внесъл този син на ръкавичар в човекознанието и какво съкровище от поезия е разсипал за нас, не му е мястото тук, макар че казано в негов стил ний знаем: всеки влюбен е винаги готов безкрайно да говори за своята любов... Но лекият тон настрана, за мен многогодишната работа над Шекспировите драми и сонети наистина беше дело на любов. Дано се окаже, че то и в бъдеще ще принася полза на нашата култура и в частност на театъра ни." Валери Петров ... |
|
Представителен подбор на съвременната американска поезия досега не е издаван у нас. Затова намерихме за необходимо да започнем с нейния основоположник - Уитмън, да включим онези произведения, които и до днес не са загубили своята стойност и които, по наша преценка, биха представлявали интерес за българския читател със своето съдържание и поетични качества, с гражданската позиция на своите автори. Този сборник включва най-значимите американски поети на двадесетия век така, като всички подобни сборници. Различава се от тях по това, че достига до имена, още почти неизвестни на ценителите на поезията в своята собствена родина ... |
|
Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, ... |
|
Връщайки се от ски, една зимна вечер Бенджамен и годеницата му Елен, изненадани от буря на френско-швейцарската граница, трябва да се подслонят в една ферма в Юра. Там ги посреща странна тройка- приветлив адвокат с маниери на застарял красавец, съпругата му, смразяваща матрона, и техният уродлив слуга. Тримата ги обсипват с грижи и любезности. Но лека-полека убежището се превръща в затвор. Бенджамен и Елен не успяват да напуснат къщата на своите благодетели. Дали тези трима не са въплъщения на Синята брада, представящи се за обикновени хора? Какви заговори се плетат в тази хижа, изгубена в планинската пустош? ... |
|
„Българската меланхолия“ е аналитично дълбочинно и неконвенционално като подход изследване на драматичната и трагическа народна участ. Който обича родината си, ще изпита болка и потрес от разбулените събития и страни на историческия живот. Меланхолията може да е сюблимно състояние на духа, но и да води до подло малодушие, предателство и т.н. Книгата е предизвикателство към днешните поколения. Проф. Георги Фотев (Нов български университет) е изтъкнат социолог с международна известност. Член на Европейската академия на науките и изкуствата и на други авторитетни организации. Автор на голям брой научни публикации, част от ... |
|
В книгата са представени част от стиховете на един от големите руски поети Владислав Ходасевич, литературен потомък на Пушкин по линия на Тютчев. Преводите са на Димитър Калев и Красимир Симеонов. ... |
|
"Дими над дърветата бялата пара, лисицата малките вънка изкара, трепти синевата дълбока, дълбока и шушне в тополите и ясена сока, пчелата грижливо прашеца събира - не ми се умира, не ми се умира..." ... |
|
"Малко непривично съм събрал тук сатирични стихотворения и не толкова сатирични песни. Сатирата винаги ме е привличала, още от студентските години, от оня легендарен стенвестник "Трън", в който ние, десетина студенти, пишехме под псевдонима Трендафил Акациев...""Возят ме днес с мерцедеса по Руски два бодигарда и всеки с пищов Гледам отсреща продава закуски моята първа голяма любов. Беше момиче с богата фантазия, пълна отличничка, суперталант десетокласничка в осма гимназия, а аз бивш затворник и хулиган. Ваня се казваше. Казвах й Ваничка. Носеше дънки и къси поли. Тя във сърцето остави ми ... |
|
Настоящият сборник с американска поезия е по-скоро опит за събиране на едно място на някои от най-големите образци на американската литература, отколкото стремеж за антология с претенция за изчерпателност. Подобно начинание би имало нужда от усилия и ресурси, непосилни за един човек. Представени са едни от най-важните имена, чието творчество заляга в основата на американската литературна традиция. Други, които е трябвало задължително да бъдат включени, не са – заради сложността на материята, която създава опасност преводът да се превърне в субективно творчество. Някои от произведенията са издавани на български език, но ... |