"Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография - така, както са го направили Марк Твен, Бранислав Нушич, Уди Алън... Или Великия Чаплин. Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга. За 40 години писане и 60 години живот с (и сред) писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил. На живота гледам леко (по-често лекомислено) - така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и ... |
|
|
Книгата е посветена на атентата, организиран от БКП в софийския храм Св. Неделя на 16 април 1925 година, който по брой на жертвите е ненадминат в историята на XX век. Проследени са връзките на БКП с Коминтерна в периода 1919 - 1925 година, когато българските комунисти се въоръжават и подготвят Септемврийския метеж, шпионират в полза на Съветска Русия, организират терористични акции и убийства и създават разбойнически чети заедно с дружбаши, анархисти и криминални престъпници. Всичко това те извършват в името на световната болшевишка революция срещу щедро заплащане от Москва! Книгата възкресява спомена и за Пане Бичев - ... |
|
|
Григор Вачков - обичан, щедър, силен, немногословен, открит, тайнствен, с изпънати рамене крачи през страниците на тази книга. В нея няма пълзене по биографична последователност и рецензентски редове за прекрасните му роли. Тя е опит, чрез осветени спомени и кадри, да настигнем мъжкото време, което той донесе с присъствието си. Писма, дневници, неизвестни събития, премълчани или недовършени признания на големия български актьор събират надежда, че последното лято на това мъжко време не се е изнизало. И че близо пред нас, като през прорасла родопска пътека, разсича тръните човекът, който твърдеше: "При мен всичко ... |
|
|
Иван П. Стоянович принадлежи към най-видните хора на духа, които нова България е родила. Дошъл на този свят в неподходящо време, той блестя, докъдето и както можа, обхващайки кино, театър, литература, музика, администрация, че дори и семейния живот."Иван тълкуваше възрожденското си минало под твърде широка усмивка, за да може да се спаси в него, и не можа да се преодолее да стане част от тоталитарния свят, който го ползваше в рамките на кафеза. Нито опортюнист, нито революционер, системата в края на краищата го уби, но ни остави наследство на автор, с когото Аркадия донякъде става възможна." Из книгата ... |
|
|
Още една поредица от десет блестящи майстори на изкуството, предложени от Вазари в неговите Животописи. Плеяда от зашеметяващи творци, принудили преводача да провокира мисленето ни със сполучливото заглавие към предисловието, приканващо ни на лов за великани и лилипути. Но въпросът за големите и малките в изкуството стои не от вчера. И въпреки това, ако ние считаме за лилипути фигури като Чимабуе, който пръв в Италия се опитва да разчупи византийския канон в живописта и показва ново отношение, чувствата и емоциите на човека; Мазачо, който се старае да изобразява реалистично фигурите без скованост и прекалена ... |
|
|
"Стефан Мавродиев събира в едно ядро цялото си можене и мощ, опита си, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да поведе битка за мечтата при ясно съзнание за краткостта, временността на нещата. Да заговори за: сивотата и вълшебството; свободата - илюзорната и действителната; достойнството - накърнявано и съхранявано; рехавостта и интензивността на съществуването; заблудата, но и за истината. Той във всеки случай е тук толкова истински, че внушава отиване оттатък играта; или действително отива отвъд нея. В интервю за БНР от 14 март 2019 г., запитан кой е Фойербах, Мавро отговаря: & ... |
|
|
Този роман е любовен химн към онова "трето измерение" на мъжа и на жената - двойката. Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: "Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече." И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която "всяко ... |
|
|
С излизането на книгата през 1968 г. (тогава със заглавие "Преди да се родя. И след това.") Ивайло Петров изненада и читателите и критиците си. В нея той по особен начин парадира носталгичните настроения в "селската" белетристика от 60-те години и подлага на преоценка традиционните идеологеми - роден дом, семейно-родова общност и т.н. Безподобна книга за българската литература, единение между всеопрощаващ смях и спонтанен трагизъм, завършено повествование, но с отворен финал, защото "можеш ли да се изплезиш на смъртта"! Вечна игра - на думи, на картини, на хора. Една приказка, в която краят ... |
|
|
Том осми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Ако един народ има съдба, тя е неговото място под небето, върху земното лице. България стои ето тук и от това е произлязло много. Застанала е до затворено море - затуй българите не са станали мореплаватели и откриватели; стои срещу Вратата на народите, откъдето често са извирали (произведени в някаква неведома люпилня) вълни диваци - България е лежала пряко стремежа им към облагородени земи; стои покрай Пътя на народите и кръстопътищата му - тук са се кръстосвали войски, интереси, влияния. Противоречива, изпълнена с внезапни висини, неочаквани ... |
|
|
"Световната история на киното слави чехословашката Нова вълна (чешкото чудо) на 60 -те, хвали полската филмова школа, признава охотно приноса на унгарското кино, а от петнайсетина години румънската Нова вълна е все така на мода. Българското кино все още го няма на световната, на европейската, пък даже и на източноевропейската карта. А то, особено онова на 70 -те, на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Методи Андонов, Едуард Захариев, Людмил Кирков, Иван Андонов, Борислав Шаралиев и още, и още, си е свършило работата и очаква своето международно разпознаване, признание и подобаващо място между големите ... |
|
|
Между кориците на тази книга е скътана историята на живота на Михаил Белчев. В това автобиографично огледало читателят може да проследи поетичните и житейски пътешествия на барда с честно сърце, неговите мечтателни полети, творческите търсения и човешките съдби, до които се е докоснал по пътя си."Благодаря! Всеки човек винаги има от кого да поиска прошка и на кого да благодари. Аз благодаря на всички, които ме обичаха и обичат в този живот. На всички, които ценят това, което съм изпял и написал. На всички, които аплодират песните ми, присъствието ми на сцената и в живота. На всички, които четат и съпреживяват мъжките ... |
|
|
С тънък психологизъм Симон дьо Бовоар разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на Благоразумната възраст е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същност свобода, чиято предпоставка е ликвидирането на страданието. Смъртта има водеща роля в кратката новела Монолог, най-френетичната и неудържима творба в сборника, чийто развой е непрозрачен почти до финала. Тук ... |
