"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
Какво кара хората да избират политиката за професия? Какъв трябва да е човекът, който приема публичното огласяване на личните си дела? Кой би приел грешките му да се преувеличават, а успехите му да се омаловажават? Каква полза извличат политиците от всичко това? Защо политиците и правителствата най-често не оправдават очакванията на своите избиратели? Що за хора са политиците - неблагонадеждни или наивни, алчни за власт лицемери или безнадеждни идеалисти? Джеръми Паксман насочва своя скалпел на публицист от висока класа към Политическото животно, за да ни представи проницателна, остроумна и сериозно аргументирана ... |
|
|
Започвайки тази книга 1951 г., Дъглас Рийд я пише за повече от 3 години, през по-голямата част от времето разделен от жена си и новосъздаденото семейство, работейки в централната библиотека на Ню Йорк, или печатайки на пишеща машина в спартански условия на квартира в Ню Йорк или Монреал. Книгата беше преработена с майсторско усърдие, всичките й 300 000 думи, само епилогът е прибавен през 1956 г. Историята на самата книга - необичайните обстоятелства, при които беше писана, и как ръкописът, след като остана скрит за повече от 20 години, излезе на бял свят и най-накрая допуснат за публикуване, е част от историята на нашия ... |
|
|
От автора на "Аз, Клавдий" и "Божественият Клавдий"! "Много увлекателен роман с напълно достоверно звучене!" Непредубедените читатели "Не се докосвайте до тази книга! Тя е творение на дявола!" Свещениците ... |
|
|
В пет тома издателство "Захарий Стоянов" представя литературното наследство на Владимир Соловьов (1853-1900) в поредицата "Избрани съчинения в 5 тома". Той е считан за действителен родоначалник, основоположник на наистина блестящо направление в историята не само на руското, но и на световното духовно развитие, традиционно обозначавано като руски религиозен ренесанс. В тази поредица са включени крупни съчинения на автора в областта на философията и теологията, социологията и публицистиката, есеистиката и литературната критика. Книгата "Русия и Вселенската църква" е написана от Владимир ... |
|
|
Защо насилието е намаляло? ... Днес ние може би живеем в най-мирната епоха, откакто съществува човечеството. Неспирните новини за войни, престъпления и тероризъм създават усещането, че светът става все по-кървав. Но в тази завладяваща книга известният автор Стивън Пинкър показва, че насилието всъщност е намалявало в течение на дълги периоди от историята. Как се е случило това? Пинкър изследва вътрешните демони, които ни предразполагат към насилие, и по-добрите ни ангели, които ни отдалечават от него, и показва как промените в идеите и практиките са позволили на по-добрите ни ангели да надделеят. Успоредно с това той ... |
|
|
В книгата са събрани разкази и новели от австрийския белетрист Йозеф Рот. ... Марсел Райх - Раницки нарича "Легендата за пияницата светец" една от най-хубавите легенди, които са сътворени през ХХ век. Наред с нея в този том са включени и други творби - от ранната новела "Бунтът", които някои смятат за истински исторически роман, до последната "Левиатан" за търговеца на корали Нисен Пиценик. Навсякъде Йозеф Рот разказва преди всичко делнични истории, населени само с трагични фигури, които имат нещастна съдба. Начинът, по който превръща своите герои в незабравими фигури, граничи с вълшебство, ... |
|
|
Картография на правото в България около 1900 г. ... "Младите нации усвояват опита на старите чрез обучение, като домашно. Те трябва да научат живота на по-старите нации наизуст, да го преразказват, да го играят и изживеят повторно, докато един ден стане техен собствен. Ако изобщо стане. Защото съдбата може да им изиграе лоша шега и да превърне именно повторението и подражанието в техен живот и в тяхно проклятие. Те могат да останат вечно да повтарят и вместо истински живот да живеят един живот "second hand"." Яни Киров ... |
|
|
На дъното в Париж и Лондон е първата книга на Джордж Оруел (1903 - 1950). В тази донякъде автобиографична творба, забележителна с трезвото и несантиментално описание на мизерията, Оруел разказва за приключенията на беден английски писател, който открива себе си, навлизайки в потайностите на две големи европейски столици. В търсене на работа, прехрана и подслон той се сблъсква със странни персонажи, попада в невероятни ситуации, и всичко това е разказано с характерните за Оруел хумор и искреност."Докато преживява в пълна степен мизерната реалност на своето време, Оруел остава като по чудо неосквернен... Той запазва ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
Сто години след убийството на Распутин в масовото съзнание той все още е олицетворение на злото, романтично-демоничен герой от попкултурата и образ с разнообразни превъплъщения в социалния, религиозния и политическия живот на съвременна Русия. Това е убийство, което слага край на династията Романови и на монархията въобще, като не само сбъдва думите на самия Распутин приживе, но и отваря път за радикални исторически промени в държавата и по света за десетилетия напред. Това убийство, парадоксално, е посрещнато с възхвали и възторг, с очакването, че така ще се решат проблемите на страната. Но Распутин не е причината за ... |
