Как Томас Бернхард става Томас Бернхард. Причините били опустошителни - интернатът бил затвор, градът - смъртоносна болест, войната била ужасна, а дядото му говорел само за велики неща, за Моцарт, Рембранд и Бетовен. Причините били разрушителни и оставили неизличими следи в живота и в творчеството на Томас Бернхард. Томас Бернхард пише пет книги, които представят голяма част от биографията му. Причината. Един намек представя живота на ученика, който от тринайсетата до петнайсетата си година посещава гимназия в Залцбург, но от самото начало мисли за самоубийство, тъй като не може да приеме възпитателните методи на ... |
|
|
Английско поклонничество."Може би колкото повече се задълбочаваме в работата си, толкова повече губим цялостния поглед върху нещата и може би тъкмо по тази причина сме склонни да бъркаме растящата сложност на собствените си духовни конструкции с напредък в познанието... С такива мисли през август, месеца, който е под знака на Сатурн, В. Г. Зебалд тръгва на обиколка из графство Съфолк. Голият и скучен пейзаж по тези места е канавата за песимистичната житейска философия на автора, който изравя невероятни истории от миналото, разказва за гения на Томас Браун, за гибелта на викторианските замъци и риболова, за живота ... |
|
|
Маниак е виртуозно произведение, вместило в себе си и историческия роман, и философския трактат, и митовете за съвременните технологии. Лабатут пише за учените така, както Боланьо - за поетите. В центъра на този литературен триптих е Джон фон Нойман, титан в науката, унгарец вундеркинд, направил революция във всичко, до което се е докоснал, участвал в проекта Манхатън и създал архитектурата на изчислителните машини, въз основа на които е разработен един от първите компютри Маниак. Историята на Фон Нойман е предхождана от разказа за трагичната съдба на друг прочут учен - Паул Еренфест, а последните глави са посветени на ... |
|
|
"Дж. М. Кутси ни казва онова, което винаги сме подозирали и от което винаги сме се страхували - че политическата промяна е безсилна да премахне човешкото нещастие. Disgrace (Безчестие) е първия му роман, в който той открито пише за Южна Африка от периода след апартейда, а безрадостната картина, която рисува, не носи утеха никому, без оглед на раста, националността и гледната точка." Андрю О'Хеър, 1999 Романът печели награда Букър за 1999г. Южноафриканският писател Дж. М. Кутси (роден в Кейптаун през 1940 г.) е автор на множество романи, между които В очакване на варварите, Майсторът от Петенбург, Живот ... |
|
|
Той е един от най-великите режисьори на своето време - Георг Вилхелм Пабст, героят на романа Светлина и сянка. Когато Хитлер превзема властта в Германия, Г. В. Пабст снима във Франция, но зловещите новини го заставят да се отправи към Холивуд. Под парещото слънце на Калифорния обаче откривателят на Грета Гарбо се чувства като джудже. Старите лаври не му помагат, американската машина го смазва и той решава да се върне за кратко в родината си Австрия. Но германският министър на пропагандата го кани в Берлин с намерението да използва популярността му за свои цели. Г. В. Пабст не отказва предложението и предоставя таланта ... |
|
|
Повече от седемдесет години антиутопията 1984 е настолно четиво за всеки, обичащ свободата. Големия брат, наблюдаващ ни денонощно, отдавна се е превърнал в нарицателно. А фалшивите новини са навсякъде. Колкото и прекален да ни се струва описаният тотален контрол, той е познат в историята. Има го и днес в поне една страна. И липсва гаранция, че няма да плъзне отново по света. Освен прекрасна белетристична творба, изпълнена с бунтуваща се тъга и напрежение, този все по-актуален роман на Джордж Оруел е и включена аларма докъде може да стигне обществото, ако се подчинява на властта сляпо и овчедушно. Книга, която всеки ... |
|
|
Фриц Хабер, Александър Гротендик, Вернер Хайзенберг, Ервин Шрьодингер са само някои от светилата, в чийто живот писателят ни потапя, за да проследи как те се опитват да решат най-сложните въпроси на битието. Често обречени на самота и безумство, тези учени имат прозрения, някои от които променят към добро живота ни, а други разчистват пътя към невъобразими страдания и вододелът между двете никога не е ясно очертан. Карл Шварцшилд полага основите на теорията за черните дупки направо в окопите на Първата световна война, а после губи разсъдъка си. Фриц Хабер открива азотните торове, спасили милиони хора от гладна смърт, а ... |
|
|
Живеещият в Дрезден Ф. М. Достоевски е повикан в Петербург заради ненадейната смърт на осиновения му син Павел. В дните на траур, изтерзан от чувство за вина и от епилептични пристъпи, писателят се лута между сън и действителност, халюцинира, болезнено се влюбва и се сблъсква лице в лице с анархистите от групата на Нечаев. Описаните събития в Майсторът от Петербург заемат темата и атмосферата от романа Бесове. Но тук Достоевски е превърнат в герой на собствения си свят и донякъде в негов критик. Дж. М. Кутси майсторски преплита биографични и фикционални елементи, за да пресъздаде драмата на човешката ситуация през ... |
|
|
Разказвачът среща за пръв път този човек през 1971 или 1972 г., когато президент на Чили е Салвадор Алиенде. По онова време се представя като Руис-Тагле и, недостъпен и предпазлив като котка, се промъква в литературните кръжоци на университета в град Консепсион. Пише също толкова недостъпни и предпазливи стихове, изкушава жените, а у мъжете буди смущаващо недоверие. Вижда го отново след военния преврат, в дните, когато младите осемнадесетгодишни поети като тях се изправят пред своята внезапна, окървавена зрялост. Но тогава разказвачът все още не подозира, че зад пилота на име Видер, изписвал в небето библейски цитати с ... |
|
|
Носител на "Pulitzer Prize 2017". Носител на "National Book Award 2016". ... Подземна железница през XIX век са наричали мрежата от скривалища и помагачи, по която робите в Америка бягали към свободните щати. В книгата си Колсън Уайтхед създава реална, изскочила от виденията на ретрофантастиката, подземна железница, чиито релси водят в мрака на непознатото. Между историческото и фантастичното, между миналото и съвремието, американският писател не просто разказва за премеждията на робиня, бягаща от южняшка плантация, а методично рисува панорама на потисничеството, страха и жестокостта, залегнали според ... |
|
|
В един от най-силните романи от последно време Казуо Ишигуро проследява съдбата на трима приятели. Трийсет и една годишната Кати се връща назад във времето, за да разкаже за наглед идиличното им детство в откъснато привилегировано училище и за по-нататъшния им път в един свят, където те се натъкват на въпроса кой всъщност иска всички да сме еднакви и взаимозаменяеми, защо се налага да доказваме, че имаме душа, защо жестокостта се е превърнала в норма, защо се примиряваме безропотно с неправдата, защо постоянно предаваме онези, които обичаме най-много. Определен от сп. "Тайм" за най-добър роман на 2005 г и ... |
|
|
"Периодичната система" (1975) е сред най-четените и най-необикновените италиански книги - неин автор е химикът Примо Леви (1919 - 1987), един от най-проницателните мислители на ХХ в., преминал през ада на Аушвиц (сред неговите произведения е и жалонната "Нима това е човек"). В "Периодичната система" "нищо не е излишно, всичко е есенциално", както отбелязва Сол Белоу: в 21 документално-художествени истории, озаглавени с имената на химични елементи - Аргон, Титан, Живак, Ванадий... - авторът разказва личната и семейната си история, така че разказаното да стигне далеч извън пределите ... |
